Циничните оплаквачи и спасители на дясното: Бонев, Надка, Кунева…

На изборите дясното катастрофира тежко. Много сантимент и любов сякаш изпразниха душите на сините вярващи през годините. Горчилката остана в хората от едновремешната улица – истинските двигатели на промяната от 90-те години на миналия век. Но в политиката е така, по думите на популярен тв. образ – „Радост и тъга”.

И веднага се появиха циничните оплаквачи и „спасители”. По правило, в мнозинството си хора, допринесли за разсипването на същото това „дясно”, което им даде много, търпя им безобразията, кражбите, наглостта, грозното и непомерно самочувствие, с което ерозираха истината и антикомунизма в душите на десните, осветлени и оптимистично настроени люде.

На първо място се изтътрузи най-младият комунист в редиците на пернишката БКП преди 1989 г., „Великият Гетсби” от Радомир, жокеят и бизнесмен от кръга на свинепаса Гергов, бившият вътрешен министър Богомил Бонев. Ето какво заяви той пред сайта „Фактор” на 13 май, того: „Най-важният резултат от изборите е разчистването на дясното пространство… Десницата направо умря. Процесът продължи с „харизмата” на Бойко. И това свърши. Последната пречка да се търси нещо здраво и жизнеспособно – Костов – също си заминава/може би/. Сега е моментът да се роди истинското дясно… Откъде ще се намерят хора?! Ще се намерят, стига да не допуснем нова кукувица в празното гнездо.”

Да забелязвате, че той вече се чувства участник в процеса на „новото дясно”? И като доказателство още същия ден неговият началник и собственик на Пловдивския панаир, вече руски гражданин, тежкият комунист Гочиту Гергов на  13 май се изказа пред „Блиц” пак за дясното: „Какви десни партии, има ли въобще дясно пространство? Сините ще се оправят, те си забъркаха кашата… От какво да се плаша? Във всяка нормална държава има ляво и дясно. Трябва да има десница, но тя трябва да е силна и добре балансирана, а не разцепена като сега.”

Въобще, ама въобще няма да се учудя, ако с възстановяването на дясното се заемат Гергов и Богомил Бонев. Още си пазя онова фундаментално интервю на Гергов пред в. „Марица” през 1999 г., малко преди да закупи хотел „Санкт Петербург”, озаглавено: „Цял Пловдив знае , че съм със СДС и Иван Костов”. Както е било в цялата им история на комунистите никога не им е липсвала лъжата и наглостта, дебелоочието и безсрамието.

За да не са самотни червените лъвове Бонев и Гергов, тутакси се появи по няколко телевизии и „доказано невинният” Стефан Софиянски с усмихнат план  за „дясно обединение”. Чакайте след него да се пръкне отнейде и Любо Пъпката – те винаги са вървели тандем.

Напоително и с желания в телевизионния хор се включи  и евангелския пастор Мартин Димитров. След като го изслушах и изгледах успях само да напиша във Фейсбук, че е един от най-завършените кретени, подвизавали се в СДС. Не посмях само да напиша, че той се упражняваше и като председател на синята партия.

След Мартин Еванджелиста чакайте, разбира се, министърката, изпратила най-много агенти на ДС като посланици. Разбира се, говоря за Тракторката Надежда Михайлова-Нейнски и нейния сонм от любимци – Димо Гяуров, Данчо Бакалов или Ваньо Шарков. Те са напълно неизбежни като разочарованите сини избиратели.

Попотена и омазнена от поредните излапани кюфтета след тях ще заситни и Мара Мисса-Капон и тя да спасява европейското дясно, удобно забравила, че през март 1990 г. шашна дори шефа на пловдивския комсомол Жан Виденов с предложението си да се учреди Младежка комунистическа асоциация. При нея поначало наглостта е право пропорционална на  тлъстините, които носи. Антуражът е до болка познат – любимия „десен коментатор” и личен прислуга Арман Бабикян.

Вече традиционно безсрамието се оглавява от снахата на Политбюро Меглена Кунева-Пръмова, която не миряса да обикаля телевизиите все с мантрата за „нормалност” и „дясна алтернатива” в очакваните „тежки времена за европейската десница”. Шмекерът и съдружник на ген Любен Гоцев Даниел Вълчев и приглася с апломб. Като споменах за снахата се сетих за един случай, който не съм разказвал за нея. Първата сграда, която получихме от СДС през 1990 г. бе на бул. „Дондуков”39 – там се помещаваше казионния Комитет за защита на човешките права и Комитета за мир. И двата поделения на ДС. Влизат младите сини и заварват в една от стаите женица с очилца и поизкривена уста, която категорично отказва да напусне работното си място и се вкопчва в диванчето. След пет минути диванчето с крещящата на него дама са изнесени на улицата. Ето какво пише във Фейсбук вчера един от лидерите на студентите и депутат от ВНС  Стелиян Стойчев: „Имах случай с Меглена Кунева на „Дондуков” през пролетта на 1990 г. Отказа да се изнесе от Комитета за мира. С Ники Гацев я изнесохме на ръце с диванчето, на което седеше. Факт е, какво да правя.” Другарката ще води след себе си и „златната Костова  младеж”, която френетично ще я остави шеф на акушираната от задкулисието нейна лична партия.

Мога да изреждам още дълго мародерите, които винаги в подобни ситуации спасяват, преучредяват, проектират, разчертават или направо щипват от голямото наследство на сините. Същите хора методично и целенасочено години внушаваха, че да си десен в България означава да си задължително богат и успял, а десният избирател в същото време обедняваше все повече от тяхната приватизация и червен грабеж. Но истината е, че е цяло чудо при толкова откровени комунисти, класически измамници и крадци, безочливи кукувици, мошеници, мазмантии или просто нечисти авантюристи, че СДС оцеля цели 23 години!? Просто е невероятно. Синята идея се оказа през годините удивително жилава, но в крайна сметка тежкия товар на инфилтрираните типове в нея изсушиха дървото на надеждата. В политиката празно място не  остава. Ще се намери заместител и на „автентичното дясно”. Само от хората зависи какво ще е мястото на изброените негодници в него. Може пък да се получи нещо. Този път.

 

Христо Марков,бивш депутат от СДС

2 коментара по “Циничните оплаквачи и спасители на дясното: Бонев, Надка, Кунева…

  1. Къде ги чукат, къде се пукат! Борисов призовава всички десни партии за обединение и о, Боже!
    1. Червената фльорца Пръмова-Кунева веднага се „направи на дясна партия“ и се наду, като че ли се лигави под чаршафа на Барозу. Тя пак се лъже, че някой специално ще я обезпечава?! Пак ще си остане с „гола“… пред „Мола“.
    2. Тези две комунистически мутри – Валери Симеонов кредитен милионер от ДС (с коцкарски мустачки) се чифтоса с олигофрена Слави Бинев „бивш“президент на холдинг „МИГ ГРУП“-принадлежащ на комунистическата групировка Мултигруп. Действията са незабавни. Това се казва „паническо шубе“.

    Горделивите червени синини на българската недемокрация, (“деформаторски блоГ”), пак си я карат като марионетки, (а зад дрипавата им завеска се вижда мангасарското личице на кукловода под прикритие – Иванчо Костов – мургавичкия, но вече доста побелеличък, освен това – и още по-червеничък!
    Няма ли обединена антитурска и антикомунистическа опозиция, (Пръмова е към комунистическата) ще има вечни ПРОТЕСТИ и избори до полудяване!

  2. ОТЧАЯНАТА МИМИКРИЯ НА КОМУНИСТИТЕ-ВЛАСТНИЦИ И ТЕХНИТЕ МЕКЕРЕТА
    След толкова години натрапливо и задушаващо (подобно на плевел) властване комунистите и техните добре известни рязани ортаци са вече крещящо разпознаваеми в обществен план.
    Още на времето – даже много преди 1989 г., техните социалноикономически и идейнополитически СТРАТЕЗИ вкарваха различни „разсейващи окото” елементи, които да отвличат вниманието на „народната маса”. Тези елементи трябваше да покажат колко много хора „симпатизират на идеите на партията (БКП)” и как партията издига все-по-нагоре тези т. нар. „независими кандидати” в дух на „демократизъм” В същото време – при липса на „ефект” от дейността им – подобни „независими кандидати” бяха обявявани (с половин уста) за „грешки”, тъй-като не бе редно „истинските комунисти” да грешат! Нагледахме се на „независими кандидати” като Благовест Сендов, Велко вълканов, Румен Воденичаров, Огнян Сапарев, Александър Томов, Людмил Маринчевски, та и на цели „сателитни партии” – като БЗНС, профсъюзни институции и т.н. (Червената „синина” на българската „недемокрация” Иван Костов също излъчваше свои „независими кандидати” – Неделчо Беронов и т.н.)
    След като „комунистическите стратези” и техните потомци си отиват (комунистите сами си затриха Луканов, наритаха в забравата Лилов и се разграничиха от „прокажения” Гоце), БСП=БКП Е ВСЕ ПО-КОМПРОМЕТИРАНА ОТ ГРЕШКИ, ЕВТИНИ, ЦИНИЧНИ ГАФОВЕ, НЕУДАЧНИ ИНСЦЕНИРОВКИ на „Лайпцигцки процеси”, „псевдоблаготворителности под окаляния девиз: „за благото на народа” и прояви на истинска, натурална простотия. Да не говорим за „представителите на ДПС (малограмотни, незнаещи български турци и циганоиди, българи-„туркофили”) или атакистите-анархофашисти. В същото време натрапливият инстинкт на престъпника-рецидивист, алчен за повече средства и власт, все-повече изкарва наяве тези пороци пред погледа (и на гърба на обществото). Напоследък 1 милиард ще бъде откраднат и прахосан и т.н. Всеки вече разбира, че дойде ли КОМУНИСТЪТ на ВЛАСТ (ръка за ръка с турците, туркофилите и анархофашистите – ортаци) насилието и ограбването продължава, но: на фона на все-по- лесно доловим от обществото напън на престъпниците за ПОЛИТИЧЕСКА МИМИКРИЯ. „Мимикрия е способността на живите организми да се сливат с околната среда, променяйки своята цветова окраска, за да не контрастират рязко със средата и да не могат да бъдат забелязани. Тази им способност им осигурява безопасност и спокойствие”. При всеки пореден – най-вече „комунистическотурски …. „парламент” ще последват мълниеносни нови прояви на непоносимост от страна на прогресивното общество към стремежа на властниците за „реваншизъм, безопасност и спокойствие” . Както правилно се усети Михаил Миков, ако не беше „случаят Пеевски”, щеше да се появи друг мълниеносен повод за всенародно недоволство, което така плаши настоящите незаконни управляващи. И ако преди тях – други управляващи осъзнаха, че е необходима промяна и затова сами почтено се оттглиха от управление през зимата в резултат на народното недоволство, ТЕЗИ ПОСЛЕДНИ „ВЛАСТНИЦИ” не могат да рискуват да „увенчаят” толкова „диверсионни усилия” с неуспех. Затова вкарват още „МИМИКРИЯ” в картинката: независими „премиери”, …”експерти”, неочаквани коалиционни партньори, че даже „нови лица на партията си”. Трябва хубаво да се забули повърхността , за да не бъдат разпознаваеми дядовците и чичовците в загнилите подмоли на „комунистическия гьол”. Връх на тези шашкънски „идеи” са „новите лица на партията” (вродените уроди) – Мишо – истинският шамар за БСП=БКП, Смрадо Таратанчев, „Петното” – горд, че не е прочел нито една книга…. И много други ИДЕЙНИ КОЛОСИ НА МОРИБУНДНАТА СТОЛЕТНИЦА и нейните най-надеждни ортаци. Не можахте ли да измислите нещо поне привидно по-благонадеждно, бе КОМУНЯГИ? Дерзайте товарищи! ОБЩЕСТВОТО ВНИМАТЕЛНО ДА НАБЛЮДАВА ЗАГИВАНЕТО НА ТЕЗИ ДЕГЕНЕРАТИ И ДА ПРЕДПРИЕМА НАВРЕМЕ НЕОБХОДИМИТЕ МЕРКИ, ЗА ДА НЕ СЕ ПОЯВЯВАТ ПАК ВСРЕД НАС!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *