Хърсев и Дацов: Управителят на БНБ трябва да се избира с конкурс

Хърсев и Дацов: Управителят на БНБ трябва да се избира с конкурсИнтервю с Любомир Дацов и Емил Хърсев

бТВ, Лице в лице

Теми:

Какви са причините за нарастването на дълга?

Избор на управител на БНБ. Трябва ли гуверньорът да е външен на системата?

Гости:

Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите;

Емил Хърсев, финансист;

 

Водещ: Темите за финансите, икономиката и ниските лихви в банките ще коментираме с гостите ми Емил Хърсев и Любомир Дацов, здравейте! Финансисти, вие бяхте и зам.-министър на финансите…

Любомир Дацов: Емо беше зам.-гуверньор.

Водещ: Да, така е. Така че абсолютно компетентни хора, които могат да ни помогнат на нас да се ориентираме в това, което се случва в страната. Започвам с последната новина – увеличил се е драстично дългът на страната ни, днеска отчете НСИ. Има ли друга причина освен аферата КТБ да се случи това?

Любомир Дацов: Ами аз мисля, че съобщението всъщност не е толкова за дълга, колкото за дефицита за 2014 г.

Водещ: Като песимиста и оптимиста сме, един гледа дали чашата е полупразна, другият дали е полупълна.

Любомир Дацов: И след като има, нали правителството обяви, че дефицитът за миналата година е близо 3.7% от БВП, днес данните на НСИ са много изненадващи, те правят оценка от 2.8% от БВП за миналата година дефицит. Но както и да е, може би има някакви методологически разлики между правителството и статистическия институт, но в края на краищата тези близо 3% дефицит обясняват защо нараства дългът.

Емил Хърсев: Има и едно техническо обяснение, защото в края на годината се натрупва една сума, буферна, за плащане в началото на януари следващата година. И тук въпросът е, че според мене статистическият институт беше по-добре да обяви не само брутната сума на дълга, но и нетния дълг. Т.е. ако беше коригирал резервите, които също са се увеличили в този момент, тази техническа корекция щеше да бъде ясна.

Любомир Дацов: Но истинският проблем е, че от 2009 г. насам, пък и следващите 3 години, защото миналата седмица правителството публикува 3-годишната бюджетна прогноза, ще продължаваме да имаме дълг, дефицит и оттам следователно дълг.

Водещ: Това как се отразява на гражданите, дългът на страната?

Емил Хърсев: Пряко отражение има по-скоро положително, тъй като тези дефицити са предвидени да пълнят дупката в бюджета, т.е. в бюджета да бъде предвидена една по-голяма разходна програма. При равни други условия, в зависимост от това как са разпределени бюджетните разходи, вероятно отиват една част в социални разходи, т.е. в полза, подкрепа на гражданите в продължаващата стопанска депресия.

Любомир Дацов: Това е лошо. Дългът се прави, когато харчите повече. В един момент, когато е малък дългът, т.е. има кой да ви дава заеми, защо да не харчите повече. Лошото е като в случая на Гърция, когато почнат да не искат да ви дават заеми и вие трябва да си връщате дълга, а няма откъде да ги вземете тези пари. Тогава ще трябва да си отрежете драстично това, което харчите. Т.е. в живота винаги има някакъв баланс. И от тази гл.т. е хубаво да го спазваме.

Водещ: Ние не сме изправени пред гръцки вариант, надявам се до този момент?

Любомир Дацов: Ами с темповете, с които продължаваме, да ви напомним, че 2008 – 2009 г. дългът беше на нивото 14% от БВП, а в момента вече гони 30%. Ако продължаваме със същите темпове, след около 5-6 години, тъй като се очертава да няма положително салдо, ако продължаваме да имаме дефицити, т.е. ще стигне към 35-36%. Което вече минаваме в една друга зона на несигурност.

Водещ: на Гърция…

Любомир Дацов: Не, далеч сме от Гърция, но общо взето във финансите степента на риска се измерва с малките крачки някой път.

Емил Хърсев: 5 години продължаваща депресия не бих мислил. Очакваме всички обрата,президентът Обама обяви вече, че той в САЩ е настъпил. ЕК буквално две седмици след него направи същото изявление за Европа. Ръстът на БВП за миналата година е изненадващо висок, т.е. далеч над всички оценки, включително и нашите вътрешни. И тъй като това е пилотната оценка все още, можем да разчитаме, че той поне ще се удвои този ръст врамките на следващите 5 години, в които ние ще правим…

Водещ: Автоматично ли следва от това, че нещо в САЩ се случва, в Европа се случва и при нас нещо разцъфва?

Емил Хърсев: Не, но глобалната… Значи, тези процеси са глобални на кризи и депресии. И както глобално започнаха, т.е. всички страни, почти всички едновременно, се предполага, че и по същия начин глобално ще се развият. При всички положения едно обръщане на тенденцията в Европа ще има благоприятно влияние върху България. Между другото статистическите данни са положителни – по-висок ръст на БВП, абсолютно смешни вече прогнози обезсмислени и на ЕК, която твърди, че ще имаме 0.8, абсурд е да имаме 0.8%, при положение че миналата година пилотна оценка имаме 1.7 ръст.

Любомир Дацов: Не ,те дадоха, ЕК най-малко заради обезценката на еврото, по нейните валутни курсове даде, че това ще е стимулът за приходната част на бюджетите, ще бъде около 0.3-0.4%, включително за икономическия растеж. За България това ще бъде малко повече, защото обикновено когато ние сме по-малко колело и когато се завърти голямото колело, малкото се върти много по-бързо. Така че ефектът върху нашата икономика ще бъде поне 0.5 – 0.6%…

Водещ: Въпросът ми е следният. Това, за което говорят в момента от правителството, тези 3.5 млрд., които ние ще трябва, държавата ще трябва да даде, да запушва дупки, да разплаща, както искате, аз го наричам така популярно за КТБ, голям проблем ли е за българската икономика и за българската финансова система?

Емил Хърсев: Аз мисля, че този ефект вече беше консумиран и не вярвам да продължи да дава негативни последствия. Факт е, че за някои сектори, които имахме очаквания сериозно да пострадат поради развитие на пазара, поради войните, които се водят на няколко места, очевидно успява да одържи.

Водещ: Оръжейната промишленост?

Емил Хърсев: Оръжейната промишленост, да, въобще целият военнопромишлен комплекс на България, който основно се финансираше от тази банка. Слава богу, имаше късмет, успява да оцелява. Така че мисля си, че…

Водещ: Приключил е вече сюжетът КТБ?

Емил Хърсев: Не, не, той няма да приключи дълго време. Ние още примерно за фалита на банка (…) си говорим, която фалира преди близо 25 години, и за „Херщад” в Германия при аналогични случаи, и за исландските фалити, същият сюжет като нашия, и за ирландските фалити. Тези истории ще продължават, но икономическият ефект според мен вече е консумиран, слава богу!

Любомир Дацов: Аз мисля по същия начин.

Водещ: Добре,сега обаче се завъртяха едни имена за шеф на националната банка, на БНБ. Вероятно сте чули за тези имена, за които се говори. Кажете, от ваша гл.т. добри вариантни ли са и след тях ли трябва да се вторачваме или има и други имена, които могат да влязат в употреба?

Любомир Дацов: Аз винаги мисля, че е хубаво да разделяме личните качества от дали един човек е подходящ за един пост. Така или иначе съм работил и с Ники Георгиев, и с Димитър Радев, даже Митко Радев ми беше дълги години пряк шеф, дефакто в МФ, може да се каже, че аз го наследих, дотолкова доколкото отговарях за същия ресор, в който е и той. Имам чудесни впечатления, един висококвалифициран, образован и много балансиран човек. Но от друга страна, хайде да не бъркаме централната банка и МФ. Защото все пак централният банкер, аз мисля, че дори включително търговските банкери не стават за централни банкери.

Емил Хърсев: Хубаво е да се познава системата наистина. Да, основният проблем на централната банка разбира се е надзорът и регулациите. Не са едни и същи тези неща. Надзорът е много повече стратегическа дейност, перспективна, гледаща в бъдещето и затова си мисля, че най-доброто е разбира се хора от самата система, включително има и такива, които имат опит…

Водещ: В самата БНБ?

Емил Хърсев: Имат опит и в регулирането. Има доста хора, които биха могли много разумно да заемат тази позиция.

Водещ: Ама да е външен човек, както предложи Кадиев, да си доведем от чужбина човек, който е далече от…

Емил Хърсев: Това е една гигантска глупост, ама много страшна глупост.

Водещ: Защо?

Емил Хърсев: Защото БНБ трябва да се разглежда като едни 18 млрд. евро, кеш, налични, последните неоткраднати пари на България. Аз в никакъв случай прелетна птица не мисля, че трябва да се допусне, да дойде да управлява собствените ни пари, това са вашите пари и моите. Защото това е покритието на левовете, с които работим в обръщение, 16 млрд., плюс собствените средства на БНБ, с които работи Банково управление. Така че това е национален въпрос. Аз мога да разказвам с часове за аналогични дискусии, водени в зората на българската държава, става въпрос за Третото българско царство, когато се говори, че колкото ида са неподходящи българите, все пак чехите, управляващи в момента централната банка след Освобождението просто трябва да служат за консултанти. И че въпросът е национален и много сериозен национален въпрос.

Водещ: Добре де, ама ето, Кадиев казва Израел са си взели…

Емил Хърсев: Израел са си взели евреин. Хайде да не се сравняваме с Израел…

Любомир Дацов: Това е бившият шеф на МВФ. Той винаги е бил евреин.

Емил Хърсев: Такъв се е родил.

Любомир Дацов: Близък е до Израел.

Емил Хърсев: Нека да не забравяме, че в Израел централната банка възниква дълго след държавата. Дотогава частната банка (…) изпълнява функциите на централна банка.

Любомир Дацов: Според мен, ако ми позволите да кажа, проблемът е друг. Ние спрягаме имена. Т.е. как се избират тези имена…

Емил Хърсев: Ето това е.

Любомир Дацов: За да има институционалност, което е важно, трябва да има процедура, с ясни правила, с хората, които искат да станат шефове на БНБ да могат да представят тази ясна визия.

Емил Хърсев: Ето това исках да кажа и аз преди малко. Не е важно името, важна е стратегията, какво се предлага. Всеки идва и казва: да, аз искам да поема тази отговорна функция. Предлагам следното нещо. примерно, навремето когато беше избран за управител на централната банка за първи път г-н Искров и г-н Гаврийски, тогавашният управител, излязоха с едни много ясни програми. Всичките знаехме месеци предварително…

Водещ: И какво от това?

Любомир Дацов: Не, не, не…

Водещ: ОТ ясната програма какво от това? Имаме в резултат една фалирала банка.

Любомир Дацов: Колко фалирали банки има навсякъде?

Емил Хърсев: Разбира се.

Любомир Дацов: Да не би „Лемън Брадърс”, който обърна света нагоре с краката, да не фалира в Щатите?

Емил Хърсев: Някой да е изгонил…

Любомир Дацов: …където се смята, че има най-добрият надзор. В Англия „Нортън Рок” и т.н.

Емил Хърсев: Да, Royal Bank of Scotland…

Водещ: Е добре де, тогава политиците, защо всички са се насочили срещу Искров, та му искат оставка, искат да се махне, а освен това..?

Любомир Дацов: Знаете ли, аз не искам да спекулирам, но колко пъти в държавата някой е казал, че БНБ е последната работеща институция, толкова пъти са се случили кризи в държавата ни. Аз поне с Емо може да си спомним поне два или три пъти назад във времето…

Емил Хърсев: Централната банка е обект на атаки, много сериозни…

Водещ: Извинявайте, че ви прекъсвам, но аз пък се замислям сега и за друго. Има ли пък значение кой е шеф на БНБ..?

Емил Хърсев: Огромно.

Водещ: Е хубаво, като е огромно, когато имаме проблем с КТБ, всички търсят подуправителя, управителят за нищо не отговарял, търсят одитори, квестори, търсят KPMG дори е виновна, само не шефът на банката. Ами тогава какво значение има кой е шеф на бланката?

Любомир Дацов: Вижте, в живота винаги може да има грешка, но не може 10 години добър рекърд, атестат, БНБ е нормална европейска институция. Това така ли се задрасква заради нещо, което много често казваме, че не е чиста банкерска история?

Емил Хърсев: Разбира се, че проблемът по спасяването на банката беше политическо решение. В никоя страна централната банка не може да вземе това решение сама. Има в Испания, където по абсолютно същото време спасяваха банка „Еспирито Санто”, решението беше политическо. Държавата пое пасивите и активите на т.нар. лоша банка, но онова, което беше отделено като проблеми, кредитни отношения в банката, онази нормално функционираща част от банката продължи да работи като търговска институция. Да, беше привлечен под отговорност председателят на надзорният съвет, там надзорът има малко по-други функции, т.е. ръководителят на банката, и това е. Управителят на БНБ нямаше възможността сам да реши този въпрос. Но неговата функция е изключително важна, защото тя касае формирането на стратегията…

Водещ: Това се опитвам да разбера, важна ли е или не е важна?

Емил Хърсев: Изключително важна. Вината е друго, вина се вменява на някой, който е извършил длъжностно престъпление. Това, че управителят на банката не отговаря за тази дейност, има друг, който по закон с много ясно разграничение в компетенциите носи тази отговорност, това е друг въпрос. Това не омаловажава функцията на управителя на централната банка, и като лидер, като ръководител на тази изключително важна национална институция и ролята на централната банка като установяваща правилата, по които българската банкова система…

Любомир Дацов: В края на краищата имаме ли нормална банкова система в България? Имаме.

Емил Хърсев: Да.

Любомир Дацов: … Не, не, дайте да не се питаме, защото са внушения. Еднозначно България има нормална стабилна банкова система.

Емил Хърсев: И тази стабилност се доказа именно в тази криза. Бяха направени невероятни внушения, целящи редица банки да поставят в същите условия. Те оцеляха, оцеляха без един лев подкрепа от държавния бюджет.

Водещ: Е как без един лев подкрепа, моля ви! Още Орешарски интервенира в една банка.

Емил Хърсев: Интервенцията там е заем по съвсем отделна програма, не е част от държавния бюджет, макар да е част от задълженията на държавата.

Любомир Дацов: Знаете ли за какво става въпрос?

Водещ: За какво?

Любомир Дацов: Това са едни такива внушения. И ще ви дам пример с една друга сфера, каквато е законът за движение по пътищата. Вие какво запомнихте от последните няколко седмици, когато беше променен законът за пътищата?

Водещ: Че връщат камерите.

Любомир Дацов: Камерите и че глобата за паркиране в зелени площи става 200 лв. Защо? Защото някакъв варненски депутат нещо му хрумнало. Но в същото време онова, което касае безопасността на пътя беше отказано. Значи десният завой на червен светофар, което улеснява страхотно движението и всички граждани шофьори, беше отхвърлено, а сигналът на светофара, зеленото да премигне преди червеното, за да хората да знаят как да преминат пред кръстовището и да не предизвикват неправомерни преминавания, също беше отхвърлено, но зелените площи, което е абсолютна безсмислица, след като няма… защото просто няма кой да контролира това нещо, беше прието. Същото нещо е в банковата система. Ние не виждаме полезните неща, и например, че редица, банките публикуваха например, че големи предприятия в момента поради законови пропуски се опитват да избягат и да не връщат кредитите, това никой не го коментира. Но това е съществено, защото едни хора се опитват да откраднат през банките, т.е. източвайки банките, нашите пари, на вложителите. Но ние не ги защитаваме в случая и не вдигаме, както се казва шум в тази посока, а именно това нещо трябва да бъде направено. Могат да внесат например няколко депутати, да не споменавам от кои политически сили, предложенията, например прочутият чл. 417 от ГКП, който позволява на банките да си събират навреме вземанията от хора, които не искат да плащат, но не могат съответно тези същите хора да внесат…

Водещ: Питам ви обаче на финала на нашия разговор, в крайна сметка защо лихвите по депозитите стигнаха такова рекордно дъно?

Емил Хърсев: Ами защото банковата система така или иначе е под стрес от тази криза, която преживя, видяха се проблеми. Не само по отношение на конкретната банка, която изпадна в неплатежоспособност и поиска особен надзор, но оттам нататък прерасна в несъстоятелност, видя се, че трябва да разчита само на себе си, че никой няма да ти помогне. Това ги кара значително да увеличат ликвидността…

Водещ: Т.е. банкерите не чувстват защитата на държавата и казват, те няма да ми помогнат, ако аз дам по-високи лихви, по-добре да не давам никакви лихви. Защото сега на практика няма лихви.

Любомир Дацов: Станаха по-претенциозни.

Емил Хърсев: Да, разбира се, кредитирането намаля. Оттам нататък по елементарния закон на търсенето и предлагането…

Любомир Дацов: 400 млн. е намаляла масата на кредитирането последния месец, което означава…

Водещ: Последния месец, защо?

Любомир Дацов: Няма търсене на кредити и са по-предпазливи банките.

Водещ: Това значи, че икономиката не работи, нали така?

Любомир Дацов: Не, самите банкери са по-предпазливи.

Емил Хърсев: Разбира се, в Европа…

Водещ: И това нещо е за сметка на спестителите.

Любомир Дацов: Не, точно обратното, спестителите увеличават спестяванията си…

Водещ: Да, за нищожни лихви.

Любомир Дацов: Не работи икономиката, това е проблемът.

Емил Хърсев: И въпреки това, у нас лихвите са 10 пъти по-високи от тези в Европа. Някъде вече в Европа, например в Австрия, Холандия са отрицателни.

Водещ: Благодаря за този разговор!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *