Един изверг убил детето си в Русе. Убил го на Великден от бой. Съседите от блока дълго време знаели, че този изверг бие детето, удря главата му в стената, чували писъците му, молбите му за помощ и си…мълчали.

Какъв исполин ще да е този изверг, каква сила нечовешка е притежавал та не се е намерило в този блок един мъж или всички обитатели заедно да го спрат и да спасят детето.

Какво сърце, каква душа трябва да имаш, за да гледаш, слушаш всичко това и да си мълчиш.

Страх ги било съседите от бабаита – „баща“, не искали да се намесват…Е, сега да ги видя как ще продължат живота си с този грях, как ще заспиват вечер с този спомен, как ще прегръщат децата си?

На какво ще ги научат? А убиецът …за убиецът не ми се говори.

За нищо вече не ми се говори.

Дано Бог прегърне убитото детенце и да го утеши. А на виновните никога да не прости. „Не съди, за да не бъдеш съден.“ Хич не ми пука от това. Съдя убиецът и бездушните съседи, пък нека ме съди който ще.

Елма Василева, Фейсбук