Независимият кандидат-президент за стрес-тестовете на банките и предизвикателствата пред българската икономика
Очаквах, когато БНБ обяви резултатите от стрес тестовете на банките у нас, че ще имаме повече информация за банковата ни система.
Централната банка и одиторите би трябвало да са си свършили добре работата по оценките, за да сме сигурни, че банките ни са в добро финансово здраве. А това означава две неща:
Едното е да имат добра капиталова адекватност, а второто да не надхвърлят регулациите за концентрация на риск при кредитиране към свързани лица, защото знаем, че една от причините за фалита на КТБ бяха именно кредитите към свързани лица.
Обаче в момента не е съвсем ясно дали от стрес тестовете ще излезе пълната информация за свързаните кредити.
Всички знаем, че допустимият праг е 25% на експозиция към едно лице или група доказано свързани лица, но дали имаме достатъчно основания да считаме, че реално можем да знаем каква е тази концентрация извън формалния критерий за оценка?!
Би било добре обществото да разбере от стрес тестовете доколко нашата банкова система е успяла да се изчисти от тази практика.
Само формалното изпълнение на критериите за капитал не дава достатъчна увереност и не изсветлява всички детайли на картината.
От правна гледна точка е допустимо да има кредити към скрити фирми. Те могат да са с офшорна регистрация в дестинации извън ЕС, в които ще е трудно проследяването на това кои са собствениците и акционерите им и дали те не са свързани с български фирми.
Като цяло резултатите от стрес тестовете са задоволителни, но стрес тестовете трябва да са повод да се продължи нататък със засилване на надзорната дейност на БНБ с цел максимална прозрачност на кредитните портфейли.
Българската икономика ще се сблъска с ново предизвикателство – бежанската вълна и икономическото въздействие на мигрантите в регионът на Югоизточна Европа. Допълнителните публични разходи на България за бежанците ще се увеличат. Освен това, решението на Великобритания да напусне Европейския съюз ще има сериозни последици за България. Те ще са свързани с по-нисък икономически растеж, а в резултат на това може да се стигне до увеличаване на бюджетния дефицит. Основно негативният ефект на Brexit върху българската икономика ще дойде по линия на износа.
Крайно време е България да успее да разреши въпросите, свързани с недостатъчно добрата защита на собствеността и инвестициите и да разреши проблемите в съдебната власт.
Българският държавен дълг ще расте, а инвестициите ще намаляват, така че добрите новини са само временни.
Продължителните напрежения в нашия регион и бежанската криза ще продължат да се отразяват върху икономическото развитие на България.
Управлението на България трябва да се стреми към отговорна финансова политика, стимулиране на инвестициите и структурни реформи, които да насърчат конкурентоспособността на икономиката.
Конвергенцията на България в ЕС не се случва достатъчно бързо.
Основните предизвикателства пред България си остават недостатъчното инвестиции, нереформираните икономически структури и демографските проблеми.
България не може да излезе от дефлация, защото инфлацията от началото на годината (май 2016 г. – декември 2015 г.) е -1.0%, а годишната инфлация за май 2016 г. спрямо май 2015 г. е – 2.0%.
Дефлацията води до свиване на търсенето, тъй като потребителите отлагат покупките в очакване на ново поевтиняване, компаниите задържат увеличението на цените, вследствие на което се смаляват печалбите и инвестициите, намаляват доходите и заетостта, откриват се малко нови работни места, а дори и да се появят нови работни места, то те са с временна и сезонна заетост.
За съжаление, не се увеличават заетите в реалната икономика за сметка на многобройните чиновници в държавния сектор. Мерките на правителството са неефективни и като резултат – застой на икономиката. Повече частни преки чуждестранни инвестиции могат да помогнат на икономиката ни, защото еврофондовете не са инвестиции, а те са субсидия и в повечето проекти се харчат без инвестиционна възвръщаемост.
Лошото разходване на европрограмите раздува допълнително корупцията, която и преди сме си имали.
