Росен Плевнелиев: Изборът на шеф на ДАНС е ярка демонстрация на политика на задкулисие и сделки, а не на политика на принципност

Росен ПлевнелиевБроени часове, след като призова парламентът да преразгледа избора на Делян Пеевски за председател на ДАНС, в петък вечер президентът Росен Плевнелиев беше гост в предаването „Панорама“ по БНТ. Той говори за бъдещите си отношения с премиера, правителството, БСП и ДПС и техните лидери. Публикуваме цялото интервю. 

Какво се случи днес (навсякъде в текста под днес – се има предвид петък, 14 юни – бел.ред.), господин президент?

– Днес снех в политически аспект доверието си от министър-председателя Пламен Орешарски, както и от лидерите на двете управляващи партии – БСП – Сергей Станишев и ДПС – господин Местан. В чисто професионално експертен план днес изгубих някои илюзии и оттук нататък ще внимавам доста повече с аргументите за целите, които се поставят и обосновките от гледна точка на реформите в сектор „Сигурност“.

А в чисто граждански план, личен план като човек и гражданин на държавата, се чувствам измамен, чувствам се омерзен. Защото това, което се случи днес пред нацията, е една, бих го нарекъл демонстрация, бих го нарекъл арогантна демонстрация на нещо, което гражданите в последните 23 години много ясно сигнализираха, че е крайно време да се отървем.

Политика, която е поставена на принципна основа; процедури, които са прозрачни, които дават възможност на хората да видят в парламента от най-високата трибуна кандидата, неговия интегритет, неговата компетентност, неговия професионализъм, неговата концепция за това как да управлява една от най-важните институции в държавата. Вместо това, на нацията беше направена една ярка демонстрация на политика на задкулисие, на политика на сделки, а не на политика на принципност.

Защо точно това събитие трябва да стане този праг – да изгубите, казвате, доверието в премиера, Станишев, Местан.

– Защото това, което се случи днес, за мен е символ на един порочен модел, който много се надявам да отиде в миналото, но за съжаление не. Един модел, в който ние трябва да си задаваме въпроса не на база на ясно и точно поставените аргументи защо това е най-добрата кандидатура, защо тя ще придвижи нацията напред, ще направи по-сигурна средата, ще направи по-висока репутацията на България и в без това много консервативния свят на хората, които са в сектор „Сигурност“ в България, в Европа и по света. Но нямаше такъв дебат.

Това е един порочен модел, в който ние трябва да се догаждаме, да се съмняваме, да се чудим защо и как. И преди всичко, все пак нека да е ясно – моралът има значение. Моралът във вземането на решенията също има значение в парламента и в политиката. Това, което ние виждаме е, че един човек, който е свързан с частни медийно и финансови структури, на него му се сервира на тепсия целият сектор „Сигурност“.

Всеки е свързан с нещо. И вие сте били в бизнеса.

– И именно затова е важно да се чуе обосновката за точното място на точния човек.

Вие срещу личността ли възразявате или срещу процедурата? Срещу личността Делян Пеевски или срещу процедурата?

– За мен е важен подходът. За мен е важна процедурата като такава. Защото аз имах среща с господин Станишев и господин Местан, и самият аз подкрепих идеята и се отказах от едно мое правомощие. То не е по Конституция, то е по закон.

А защо го направихте?

– Защото аз вярвам, че това е добро решение. Аз вярвам, че е по-добре за нацията председателят на ДАНС да може да се избира публично в парламента пред очите на всички, да се чуе опозицията, да се чуят управляващите, да се чуе кандидатът, да се чуе неговата концепция, да се чуят професионалистите. Има комисии по сигурност в парламента, има толкова много компетентни органи в парламента.

Считам, че е по-добре за нацията да има такъв подход. Вижте избора на главния прокурор – два месеца публичност, концепции, защита, дискусии по интернет. Защо не го направихме по същия начин? И вярвам, че това е по-добрият начин. Това, което считам, че е по-добре за нацията, е да има публични дебати, ясна обосновка и тогава да имаме избран кандидат.

Пак повтарям, вие сам подкрепихте прекрояването на службите. Вие сам се отказахте да назначавате шефа на ДАНС. Вие сам казахте, че това, което се случи днес, е по-хубаво. Казахте го предишния ден. Много хора се учудиха, но вие сам отстъпихте власт.

– Заставам зад тезата, че е по-добре за нацията шефът на ДАНС да бъде избиран от парламента. И вече обясних защо. Също така като президент още в първите месеци на моя мандат аз посочих и постигнах консенсус заедно с всички парламентарно представени политически сили, и съм им благодарен, и много пъти съм го казвал, че реформата в сектор „Сигурност“ трябва да продължи.

Подготвиха се четири пакета закони. Тези закони дори влязоха в 41-то Народно събрание. За съжаление не можаха да бъдат приети. Какво пречеше днес в новото 42-ро Народно събрание на база на постигнатия консенсус, на база на обещанията на много хора, които днес имат и трябва да обяснят какво се случи днес, които казаха, че ще има интегриран подход, които казаха, че няма да се работи на парче, ние ще седнем, ще направим дебатите и съответно ще приемем този пакет законопроекти. Случи се точно обратното.

Какво ще се случи обаче оттук нататък? Защото, за разлика от случая „Марковска“, вие нямате ход да напуснете и да спрете процедурата.

– Аз дълбоко вярвам, че това решение, според мен погрешно решение, ще бъде прегласувано. Разбира се, парламентът, както и управляващите, носят отговорността за своите действия.

Обаче това да призовавате към прегласуване не е ли надскачане на конституционните ви правомощия?

– В политиката, освен правила, трябва да има и морал. Аз го доказах с действията си в последната година и половина, включително и по казуса „Марковска“. Тогава, когато правилата не могат да ни помогнат, моралът може. Усещането, че всички ние, политиците, сме изправени пред лицето на гражданите, че ние трябва да вземаме решенията пред тях, а не под масата и зад кулисите. Това е важно, срещу това се опълчвам.

Господин президент, докъде може да стигне ескалацията? Казахте тежки думи: „свалям доверието си“, но докъде може да стигне тази ескалация? Как ще работят институциите без взаимно доверие?

– Не участвам в каквито и да било битки. Не вярвам, че институциите трябва да се съревновават или да се състезават. Дълбоко вярвам, че институциите в България трябва да си сътрудничат и трябва да бъдат полезни на хората. Убеден съм, че в следващите дни ще има много дебати и също така вярвам, че и погрешни решения могат да бъдат поправени.

Вярвам, че едно „извинете“ от политик може да свърши много повече работа, отколкото да се опънеш на инат. Също така дълбоко вярвам, че тези времена, на които ние в момента сме свидетели, са много специални и много различни от всичко, в което България досега се е намирала. Това означава отговорно отношение, това означава не да разделяме нацията, а да обединяваме нацията.

И какво ще стане, ако не бъде прегласувано? Вие какво ще направите?

– Самият аз ще спазвам, разбира се, Конституцията, така, както досега. Самият аз ще продължавам да бъда силен глас. Тогава, когато виждам несправедливост, неморалност, ще говоря. Защото народът ме е избрал директно и ми е гласувал доверие да бъда негов глас. Разбира се, отново казвам, зависи от управляващите. Зависи от парламента.

Много често се случва така, че мислим, че номерът ще мине, че това е една буря в чаша вода, която ще отмине. Но аз мисля, че това, което се случва днес, и това безпринципно назначение, и тази арогантна показност, с която беше направено, е нещо много повече. То е тренд, то е задаване на посоката и това ме притеснява много.

Консултираха ли се с вас по този и по другите въпроси новите управляващи?

– По отношение на моите правомощия да назначавам шефа на ДАНС и съответно оттук нататък той да бъде избиран от парламента – да, имах разговори с господин Станишев и с господин Местан, и подкрепих тази идея. И сега вярвам, че е по-добре за нацията да бъде така. Но за всичко останало не. Самото лице, кандидатурата на конкретния човек, който днес бе избран, по никакъв начин не е съгласувана с мен.

Какво ви казват сега, сега говорите ли с тях. В момента?

– В последните часове – не. Аз мисля, че за съжаление като че ли оттук нататък и позицията на управляващите ще дефинира следващите стъпки. Казвам го за съжаление със съжаление, защото аз подходих с доверие. Ние трябва да сме проектово ориентирани, да посочваме проблемите и когато има проблем да търсим решението и евентуално да се извиним за допуснатата грешка. Но не вярвам, не обичам и по никакъв начин не мога да подкрепя е играта зад кулисите. Усещането, че всичко което казваме на гражданите няма значение, защото всъщност правим нещо друго. Къде са обещанията на госпожа Манолова, че ще поканят гражданите, че всяка промяна в закона ще бъде публична. Къде са обещанията за прозрачност, къде са думите на министър-председателя Орешарски и господин Станишев за прогнозируемост. Каква прогнозируемост, когато за 15 минути избираме шеф на една от най-важните институции в държавата, на туй отгоре, натоварена с огромни правомощия. Този подход не е добър, надявам се да се промени.

Тук въпросът е кой е по-голям – избраният от народа президент или също така избраното от народа Народна събрание? 

– Няма война, аз не съм този, които ще води война с когото и да било. Вярвам че войните, в дългосрочен аспект не водят до нищо и за безсмислени, но вярвам в аргументите, морала и преди всичко в професионализма, най-вече р прогреса. Ние искаме българите да имат още по-голяма доверие на следващите управляващи, на следващия министър, на следващия шеф на ДАНС. За съжаление това което се случва в момента не е стъпка в правилната посока.

Как възприехте факта, че вашият бивш шеф на кабинет Цветлин Йовчев стана вътрешен министър, а сега вече и вицепремиер?

– Не съм участвал в създаването на каквито и да било правителства или коалиционни уговорки. Не е съгласувано с мен, както назначението на днешния шеф на ДАНС, така и на господин Йовчев. Отново подходих с доверие, добронамереност, дадох своите 100 дни, пожелах успех, бях градивен и подкрепях всяка едно действие. Ще продължавам да го правя, но ще бъда много фокусиран върху всяко едно действие. Ще бъде много по-внимателен и ще се отнасям с много по-голяма доза недоверие. Всеки законопроект оттук нататък ще се гледа внимателно. За всяко едно действие ще се пита, ще се очаква ясен ангажимент, защото към момента виждам предпоставки за неизпълнение на важни за нацията, а считам и за трудната среда, в която се намира днес българската политика ситуация. А е нужна повече прозрачност, повече професионализъм, повече вяра, повече доверие, доверие. Говорили сме 100 пъти. Доверие в институциите, доверие в европейските ни партньори, доверие в институциите, с които работим заедно по целия свят и доверие на гражданите.

Това не е ли защита на действията на Бойко Борисов и ГЕРБ и щит пред Цветан Цветанов?

– Доказах с действията си в последната година и половина, че наистина браня независимостта на президентската институция. Дълбоко вярвам в това. Вярвам, че в нашата Конституция много точно е предписана ролята на президента и много вярно, още преди двадесет години е прогнозирано и колко важно е той да бъде равно отдалечен и надпартиен. Така както не завися от Станишев и Доган, не завися и от Борисов и Цветанов.

Господин президент, нали вие харесвахте някои от мерките, програмите, ходовете на новата власт. Нали, стори ми се, че подкрепихте и отделна агенция за подслушванията. Ще оттеглите ли всички тези подкрепи, които дадохте? Деликатни, гласни, негласни, ясни или да речем на четири очи.

– Не, няма да оттегля цялостно своята подкрепа. Просто ще гледам оттук нататък под лупата всеки проект, всяка идея, всяко предложение. Добрите, смислените – ще бъдат подкрепени

Какво става на този фон с най-важния въпрос – излизането от мизерията?

– Трудно е да излезем от мизерията, тогава когато, хоризонтът продължава да е много скъсен, тогава когато от 23 години назад винаги търсим само кой е виновният. А въпросите са много по-различни. Например, кое е смисленото, кое ни движи напред, кое ще даде на нацията възможност да се развива, да просперира. От тази гледна точка аз вярвам, че надграждането, приемствеността са изключително важни, но днешният акт, който ние виждаме и всичко друго, но не надграждане и приемственост.

Чакайте, за това че българската политика е изключително токсична в момента, нали смятате, че вина имат и сегашните и предишните. Или смятате, че вината е само на сегашните.

– Вина имат всички. Това казах и преди малко, че от 23 години търсим да посочим виновния.

Но това е важно, ако някой е крал е важно.

– Разбира се, че е важно. Справедливост трябва да има и тя минава през доказаната вина на всеки, който не е спазвал правилата и всеки, който ощетил обществото. Но търсейки винаги кой е виновен пропускаме по-важното – каква е смислената посока, ден по ден, а не да гледаме назад и да търсим удобни виновни, а всеки ден по една крачка напред. По-модерна, по-богата, по-справедлива държава, а и по-морална.

Мен обаче не ми е ясно как сега ще говорите за любимите ви теми – санирането на панелките, енергийната ефективно, Европа 2020, електронното правителство. Как въобще ще е възможно да говорите за тези неща, след като вие ще държите една лупа и ще гледате всеки акт на кабинета под нея.

– Надявам се на приемственост, защото това са много смислени приоритети на нацията. Ако по тях се постигне прогрес, аз ще стисна ръката на всеки, но се притеснявам. Притеснявам се защото в политиката и в икономиката не всичко е просто конкретни проекти, които са облечени в пари и обществени поръчка на база, на които се избират изпълнителите и се върши нещо. Отново се връщам на голямата тема – европейските фондове, които са ни жизнено важни, за да можем да финансираме именно тези неща – енергийна ефективност, магистрали, пречиствателни станции, чисто море, туризъм за България, подкрепа на малките и средни предприятия. Те са и функция на доверие и морал.

Все пак, защо българската политика е толкова токсична днес. Заради това, че търсим вината ли? Заради това, че не можем да намерим същността и, или за това, че не можем да намерим съгласие?

– Много се надявам, че идеята за постигане на национален консенсус върху дългосрочна програма за развитие, всички политици да застанат зад нея. Реформи, които са синхронизирани с националната програма за развитие. Включително и тези в сектор сигурност, но и в много други направление – здравеопазване, образование. Има много смислени реформи, които трябва да се случат. Това е голямата тема, която трябва сега да се случи и в нашия парламент. Жалко за това, което се случи днес. Но аз се надявам. Аз по природа съм реалист, но и оптимист. Едно извинение, едно по-добре обосновано и по-професионално решение ще свърши много работа. Един фокус в парламента върху тези важни за нацията въпроси ще свърши много работа. Нека да се хванем с двете ръце и пред очите на нацията да вършим смислени неща, да приемаме смислени законопроекти и да покажем морал и отговорност. А не политически игри и странни сделки.

На фона на това, което става, още и ли вярвате, че служебното правителство е успокоило страната?

– Историята така или иначе ще каже своята тежка дума. Но дори в рамките на няколко седмици, днес хората вече могат да преценят някои от и действията на служебното правителство и някои от действията на днешното в парламента. Защото служебното правителство встъпи с идеята за граждански борд. С обществените съвети, които работиха много добре. С това, че сложи 200 договора в енергетиката, най-страшно пазените тайни в тази наши прословута енергетика, ги сложи на сайта, даде заявка за прозрачност и за отговорна позиция. Дано да продължи и оттук нататък така.

Защо днес не отидохте на Дунав мост 2. Този мост, за който се говори толкова дълго време, той какъв символ е. Дълго правен, пътищата към него не са наред. Толкова ли бавно и мъчително стават общите ни работи, господин президент. 

– Пак е символ на приемственост. Този мост е строен от шест правителства. Едното го е приоритизирало и договорило. Другото е подписало договора и е стартирало изпълнението, третото е ускорило здраве изпълнението и е спасило еврофондовете. Другите по веригата са го довършили. Но той показва и нещо – че има много по-важни неща в дейността на всеки един от политиците, а те са свързани с това да показваме всеки ден на нацията смисъла на нашите действия. А по резултатите те да отсъдят – кой крив, кой прав. Време е скоростният път към Видим да се случи. След това е време да се случат и специалните мерки за съживяване на Северозападна България. Също така да се направят тунела под Шипка, магистрала „Хемус“, тези неща, които наистина ни помагат да виждаме смисъла.

Съжалявате ли, че сте се опитвали да се еманципирате от Бойко Борисов и ГЕРБ, ако въобще сте се опитвали?

– Лесно ми е да отговоря на вашия въпрос, защото не съм правил такива опити. Моите отношения с Бойко Борисов винаги са били много мъжки, много ясни, много место сме спорили. Аз искам да имам такива отношения и със Станишев и с Местан, и с Орешарски, но днешното действие не е в правилната посока.

Възможно ли е да имате такива отношения, оттук нататък?

– Все още вярвам, че мога да имам, но не го поставям като условие, защото вярвам, че в живота и политиката е важно всеки да си носи кръста, да си носи отговорността. Те ще носят отговорността за своите действия, така както аз нося за моите.

Все пак вие казахте снемам доверите си от тях, посочихте ги по име, как това нещо може да се прекрачи.

– Посочих ясно как. Днес аз снех доверието си поради тяхно действие. Оттук нататък всеки ден ще видим какво правят, как го правят. Не искам да им казвам какво да правят, не им нареждам, аз ги моля за морал и прогнозируемост.

Вашата роля оттук нататък – помирител или воюващ?

– Мога да бъда помирител, но мога да бъда и боец, тогава когато правата на гражданите са застрашени, тогава когато искрено вярвам, че върви към лошо. Считам че е мой дълг и мой ангажимент да посочвам. Разбира се, ще посочвам и успехите. Аз не се натискам да режа лентички. Не искам моя рейтинг да е висок и по-висок. За мен това няма голямо значение. Но има огромно значение да спя спокойно с това, което правя, с вярата, че има морал в политика. С вярата че съм полезен на нацията и с вярата, че всички ние, в тази много трудна и тежка ситуация за държавата вършим правилните неща, включително и в сектор сигурност.

Казахте, че сте загубили илюзии. Коя е най-голямата илюзия, която загубихте?

– Много пъти съм се укорявал и упреквал, че съм добър човек, който е добронамерен, но може би някой път наивно добронамерен. Надявам се да съм си взел поуки от това, което се случва днес в държавата и се надявам всички ние да си извадим изводите.

Източник: dnevnik.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *