НА 89 ГОДИНИ СИ ОТИДЕ ЛЕГЕНДАТА НА ФРЕНСКОТО КИНО ЖАНА МОРО

Jana Moro bgnes

Носителка е на „Сезар“ за най-добра актриса, както и на БАФТА и на награда от филмовия фестивал в Кан. Има и няколко награди за цялостна кариера

Френската актриса Жана Моро, добила световна известност с ролята си във филма „Жул и Жим” на Франсоа Трюфо (1962), участвала в някои от най-харесваните от критиците филми на 20 в., почина на 89-годишна възраст. Актрисата, чийто дрезгав глас и завладяваща красота очароваха кино публиката, е открита мъртва в дома си в Париж, съобщи агентът й.

Жана Моро е родена в Париж. Тя е видна фигура във френското кино и една от водещите актриси на театър „Комеди Франсез“. Дебютира като актриса в киното с филма „Последна любов“ (1949), а като режисьор е известна с филма „Девойката“ (1979). Първият филм, който режисира, е „Светлина“ (1976), а общият брой на филмите, в които участва е над 115.

„Вървя към смъртта. Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре. Като спирала, като стълбата на Яков. Изкачваш се, докато изчезнеш… Имаш известно време. Имам време, колкото да живея, колкото да свърша нещо, което трябва да направя“, признава малко преди да почине Жана Моро.

Името й нашумява със зараждането на френската „нова вълна“ в киното. Тогава нейният бивш съпруг, вече покойният режисьор Луи Мал, я заснема в емблематичните си филми „Любовници“ (1958) и „Асансьор за ешафода“ (1958). Веднага след премиерата им Моро се превръща в символ на независимото кино, каквото по онова време с необикновен ентусиазъм правят младите Клод Шаброл, Франсоа Трюфо, Жан-Люк Годар. В епохата на авторското кино тя участва в етапни творби на века – „Жюл и Жим“ на Трюфо, „Дневникът на една камериерка“ на Луис Бунюел, „Валсиращите“ на Бертран Блие. Знаменитият моделиер Пиер Карден я нарича „великата жена на френското кино“, а титанът Орсън Уелс я нарича най-великата актриса в историята на киното.

Моро е единствената актриса в света, която два пъти е била шеф на журито на фестивала в Кан. Тя обожава киното. В Париж дори има киносалон с нейното име. Неслучайно нарича седмото изкуство „оръжие, което не пролива кръв“. Облечена от глава до пети в „Шанел“, звездата е от най-известните арт хулиганки, в чиито уста попържването звучи чаровно. Казвала е, че е могла да стане готвачка, за да „достави удоволствие на хората”. Както и икономка, защото се научава да прави всичко, когато е малка: да подрежда, да чисти праха, да оправя леглата, цветята.

Жана Моро е от много скромно семейство. Всяко лято й се налага да работи. Майка й е англичанка и танцьорка във „Фоли Бержер”. Жана успява да спечели бързо пари в „Комеди Франсез” и да даде пари на майка си, за да си тръгне от вкъщи, където е тормозена от съпруг и свекърва. Дикцията си дължи на майка си. Жана е самоука, не е взела матура. Работи и чете. Четенето е нейния наркотик и свобода. Научава се да чете и да пише на 4-годишна възраст, с помощта на чичо й Арсен… Така на девет години прочита „Грехът на абат Муре” на Емил Зола. Когато една актриса има талант, това ме трогва, признава Жана.

Според нея, „поканата за флирт се пише с очи”, а „жената трябва да бъде толкова умна, колкото да се хареса на глупавите мъже и дотолкова вулгарна, че да се харесва от умните”. Ако иска да живее живота си до край, човек трябва да живее опасно, смята актрисата. Да бъдеш актриса означава да си във фантазиите на мъжа. Коя жена не е мечтала за това?, пита риторично Моро. Лицето ми се промени с годините и смятам, че има достатъчно история в него, за да даде на публиката нещо, над което да размишлява. За мен възрастта е цифра, просто цифра. На кого му пука, обобщава Моро.

БГНЕС

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *