Гражданите на Македония трябва да отговорят на въпроса: „Подкрепяте ли членство в НАТО и ЕС чрез приемането на споразумение между Македония и Гърция?“

Референдумът е консултативен, тоест резултатите от него формално не задължават парламента да се съобрази с вота на гражданите, но допитването е ключово за бъдещето на Македония и има изключителна политическа тежест.

Разделението на мненията се вижда и на държавно ниво. Сред подкрепящите смяната на името са управляващите. Премиерът Зоран Заев водеше активна кампания за подкрепа на референдума. Председателят на македонския парламент Талат Джафери също подкрепи допитването. „Смелостта да бъде направен компромис е границата, която разделя политиците на такива, които още живеят с митове и легенди, и на такива, които се борят за европейската кауза“, посочи Талат Джафери.

Според бившите управляващи от ВМРО-ДПМНЕ договорът между Скопие и Атина за името на страната е „капитулация“ пред интереса на Гърция. Президентът Георге Иванов определи референдума като „историческо самоубийство“ и заяви, че няма да гласува.

По време на среща с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг Иванов каза: „Вярвам, че истинското място на Република Македония е в Европейския съюз и в НАТО и аз ще продължа да защитавам нашите стратегически цели. Но ЕС и НАТО в никакъв случай не трябва да бъдат алиби за един лош договор“.

На 12 юни Гърция и Македония подписаха в Преспа споразумение, според което новото име на бившата югославска държава ще е Република Северна Македония. Споразумението беше подписано в присъствието на премиерите на двете страни Алексис Ципрас и Зоран Заев. Договорът не беше приет безпроблемно и в Гърция, където хиляди протестираха срещу решението и поискаха оставката на Ципрас.