В стремежа си за бързо завземане ешелоните на властта правителството остави на заден план икономическата политика и важните решения, макар да произведе няколко плана за тях. Първите 100 дни от управлението му ще се запомнят най-вече с актуализацията на бюджета и вдигането на тавана на дълга с 1 млрд. лв. (с наложено вето от президента заради липсата на прозрачност за харченето на парите), предложения за няколко мерки срещу сивата икономика и облекчаване на режима за ДДС за малкия и средния бизнес.

Взеха се няколко спорни решения в енергетиката, които ще доведат след себе си повече проблеми, отколкото ползи, бави се подготовката за следващия програмен период в земеделието, липсва напредък при усвояването на европейските средства по сега действащите програми.

Имаше и малко обещани още преди изборите социални мерки към най-уязвимите групи, от които обаче едва ли ще се почувства голямо облекчение, а по-скоро може допълнително да генерират дефицит в бюджета. Туризмът пък остана два месеца без ресорен министър, и то в разгара на летния сезон.

За 100-те си дни правителството показа и завиден финансов инженеринг. С пари от приватизация (които по замисъл трябва да се заделят за подобряване устойчивостта на пенсионната система в Сребърния фонд) държавата купи акции в закъсалия ВМЗ, а от печеливши компании прехвърли средства и активи в губещи. Не даде заявки за реформи в проблемни сектори като социалния и здравния – дори се чуха сигнали за спиране на вече започнати такива като вдигане на пенсионната възраст.

Кабинетът „Орешарски“ е първият, чиято оставка беше поискана от едрия бизнес още в началото на мандата му. С яростната си кадрова политика, незачитане исканията на протестиращите и желанието да се запази крехкото си мнозинство в парламента на всяка цена правителството създаде неблагоприятна икономическа среда – потреблението спада, липсват нови инвестиции, безработицата расте, а растежът се движи около нулата.

В тези условия банките предпочитат да финансират краткосрочно държавата дори и при ниски лихви вместо бизнеса. В началото на тази седмица бяха пласирани без проблем краткосрочни държавни облигации за 300 млн. лв. Месец по-рано обаче се провали (с официално обяснение – технически проблеми) аукцион за 10-годишни книжа, на който беше поисканата по-висока доходност от инвеститорите. А това е сигнал само за едно – в дългосрочен план те не вярват на държавата и виждат по-големи рискове в нея.

Или както коментира икономист от голяма българска банка: „Това правителство е дотам компрометирано, че занапред дори и добрите му идеи ще останат неразбрани. За това ще е най-полезно, ако кабинетът повдигне за обсъждане теми като това колко струва реалната издръжка на държавата. А тя има структурен дефицит и недофинансирани сектори и ако кабинетът не се опита поне да заговори за тези проблеми, управлението му ще е пропуснато време за държавата.“

Източник: capital.bg