В основата за празника е библейската притча за възкресението на Лазар от Исус Христос

Днес е Лазаровден, първият от трите големи празника, свързани с чудото на възкресението заедно с Цветница и Великден. Имен ден празнуват Лазар, Лазарин и Лазаринка.  Името има древноеврейски произход и означава „Божия помощ“.

Свети Лазар се отбелязва винаги в съботата преди Страстната седмица. Той напомня за най-голямото чудо, извършено от Христос – възкресяването на Лазар 4 дни след смъртта му с думите „Лазаре, стани!“. Това става и непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Седмицата на Христовите страдания.

В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник. Лазаровата събота е единственият ден в богослужебната църковна година, когато възкресната (неделната) служба не е в неделя.

Лазаровден се свързва с откъсването на зелени върбови клонки, които да красят вратите на Цветница.

На този ден се изпълнява и обичаят лазаруване, след него момичетата стават готови да обичат и да се женят.

Девойките обикалят с цветя и пеят песни по къщите за всеки член на семейството. Стопанката ги дарява с яйца, символ на живота. В народните вярвания християнското възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот.

В навечерието на Лазаровден жените ходят на гробището, прекадяват и поливат с вино гробовете на своите близки и раздават за душите им рангелов кравай, господева прусура (просфорка-малки пшенични хлебчета), куча (варено жито) и стомнички с вода. Освен раздаването на обредни храни, вярването за разпускане на мъртвите, поражда обичая от палене на огън по гробовете-наречен „греене на покойниците“