Може би сте забравили как изглеждаше …
Ето – това е Щастието! Искрено, волно, нескрито и непремерено! Може да те събори от двайсет крачки, ако се случиш
на пътя им… Нещо не ви харесва? Изглежда ви неприлично, цинично?… Тази бликаща радост не е престорена! Тя е животът, който им подарихме. Ние им подарихме своя живот, живота на нашите емигрирали вече деца и на внуците ни. Как ще го наречете? Пир по време на чума? … Слабо е. Никоя чума не трае
20 години … Това е хорото, което танцуват на палубата на вече потъващия кораб България. Не се блъскайте, в лодките няма място за нас. Не ги преброихме, когато гласувахме …
Тази снимка е по-страшна от снимките с кървавите глави от същия този площад. Защото между паветата под краката на двамата е не просто кръвта от главите на българските мъже, жени и деца, които опитват да върнат живота си вече 24 години. Под краката им е животът на всички следващи поколения.
И кръвта на цяла България …
Исках само да ви покажа най-злото лице на Щастието.
Запомнете го.
