Стоян Саргойчев – български физик от York University в канадския град Торонто, изпробва в лабораторни условия съвсем нов метод за преместване в пространството. Той твърди, че плазменото поле, което изменя гравитацията около летящите чинии, може да бъде основно средство за придвижване на НЛО.
„Работил съм с физическия принцип, по който могат да бъдат обяснени явления като летящи чинии“, с казва Стоян Саргойчев по време на научна конференция в Творческия дом на учените край Варна, посветена на „40 години България – космическа държава“, съобщава „Петел“.
„Изследвал съм го в лабораторни условия и съм изнамерил, че може да се променя локално гравитацията около един обект, чрез което да се създаде принципно нов механизъм за придвижване в пространството. Той е различен от съществуващите реактивни двигатели, защото е чрез създаване на силово поле, в резултат на което специално конструираният летящ обект може да лети и развива огромни скорости и маневреност дори извън въздушното пространство.
Сигурен съм, че преди Втората световна война такива летящи обекти са съществували. Невъзможно е било те да са земни, защото тази технология не е съществувала тогава, за разлика отсега. Трябва да приемем, че съществува извънземен разум и той може да бъде с хиляди години по-напред от нас. Технологията им може да бъде много напреднала, като се има предвид, че само за 100 години нашата постигна невъобразим прогрес. Следователно с такава технология те биха могли да се придвижват на огромни разстояния, да създават бази на места, които дори не са обитаеми. Могат да идват от други слънчеви системи.
Моята теория за базови структури на материята обяснява физическия механизъм и той е описан в книгата, която издадох. От нея съм правил лабораторни експерименти, за да разбера дали може да се модифицира гравитационната маса и да се получи силово поле. На базата на това съм написал книгата „Силово поле чрез контрол на гравитацията – теория и експерименти“. То е базирано на гравитационно-инерционен ефект. Активира се чрез резонансен метод, който предизвиква квантово механично взаимодействие между фионно-електронни двойки в пространството на физическия вакуум.
На определени места може би работят по този метод. Една летяща чиния се различава от космическия кораб по това, че около нея съществува нещо като плазма, която се активира чрез подходящи електромагнитни полета. За по-голяма ефективност тя трябва да бъде от подбрани газове. Нужна е, за да изменя условията на гравитацията. Тя трябва да е асиметрична по отношение на обекта, за да има насока на силовото поле. Може да се командва чрез 4 електрода. Този механизъм може да послужи и при нашите космически кораби.“, аргументира откритието си физикът.