„Луканов направил Корпоративна вечната банка на властта“, пише в рубриката си „Олигарсите“ вестник „19 минути“ на 4 юни 2010 години.
„Историята на Корпоративна банка съдържа всички елементи на политически и икономически трилър, разказващ за законите на властта по света и у нас на вододела межу две епохи“.
През 1987 г. Българската външнотърговска банка е основана в Мюнхен, в съдружие с Байерише Ферайнсбанк, Байерише-Булгарише Ханделанк, преименувана през 1998 г. на Хипоферайнсбанк-Булгария. По същото време, малко преди падането на комунистическия режим на Тодор Живков, в Бейрут се създава обвитата с мистерии Литексбанк. През 1988 г. заедно със съветската Внешекономбанк, Българската външнотърговска банка основава Булгарсовинвест.
Именно от последната операция се ражда Корпоративна банка, пише вестник „19 минути“. Тя е създадена чрез междуправителствена договореност като българо-съветска финансова компания. Чрез Булгарсовинвест се облегчава двустранната система за разплащания в икономиката. Това са главно парите от нефта, който България внася почти без пари от СССР, за да го реекспортира на Запад с огромна печалба. Основни акционери тогава са Българската външнотърговска банка (БВТБ), превърнала се впоследствие в Булбанк и Внешекономбанк-Масква.
По това време червената аристокрация ударно превърта парите на комунистическата държава в различни външнотърговски дружества. Андрей Карлович Луканов, в качеството си на министър на външноикономическите връзки, оглавява Валутната комисия към Министерски съвет и става представител на България в Съвета за икономическа взаимопомощ, доминиран от Съветския съюз. Само година по-късно той става министър-председател. Андрей Луканов е човекът, който дава началото на „великата криминална революция“ в България, довел до разграбването на националната икономика и нараяването на българските олигарси.
Основен акционер в Булгарсовинвест е Външнотърговската банка на Съветския съюз, която всъщност е регистрирана със специален закон като Държавна корпорация на Русия. Внешекономбанк е създадена в далечната 1922 г.от Ленин като Руска търговска банка, преименувана от Сталин в Банка за външна търговия на СССР, а при Горбачов – получава днешното си име. Внешекономбанк от създаването си до днес е 100% държавна банка. Председател на Надзорния съвет на банката през 2010 година е самият Владимир Путин.
Внешекономбанк е флагман и финансов гръб на руската инвазия в атомната енергетика. На 31 май 2006 година банката и Атомстройекспорт сключват споразумение за общите принципи при организацията на финансирането на проекти за строителство на обекти на атомната енергетика извън Русия. Един от проектите е българската АЕЦ „Белене“. Документът е подписан от Сергей Шматко, шеф на Атомстройекспорт, а впоследствие и министър на енергетиката на Русия. Той идва често в България, за да прокарва руските интереси по т.н. голям шлем: АЕЦ „Белене“, Южен поток и Бургас-Александруполис. Българското участие в трите проекта беше лично благословено и внимателно надзиравано от президента Георги Първанов, а споразумението беше подписано от Тройната коалиция, управлявала с мандата на ДПС.
През 1994 г. Българо-руската банка се пререгистрира с името Корпоративна търговска банка със същите акционери. След като отношенията на министър-председателя Жан Виденов с руския премиер Виктор Черномирдин се изострят, заради плановете на Андрей Луканов за създаването на „Топенерджи „, руснаците продават дела си в Корпоративна банка. От 1996 година, когато започва ерата на „новье русские“, богаташите с милиарди, спечелени от ограбването на държавните активи, банката става изцяло собственост на българското правителство. Кабинетът на Иван Костов продава Булбанк на италианската Уникредит и на немската Алианц. Чужденците решават да продадат участията си в Корпоративна търговска банка- 99,99%, Обединена българска банка -35% и HypoVereinsbank Bulgaria-49%.
През май 2000 г. Булбанк успява да изтъргува Корпоративна с инвестиционни компании от САЩ, Германия,Великобритания , Малта и Лихтенщайн. Акционери в банката стават 10 фирми, повечето офшорни :те купуват 99,99% от капитала на Корпоративна банка за 12,83 милиона лева. След това управлението попада в ръцете на Цветан Василев, който през 2003 година става неин мажоритарен собственик, след като успява да изгони основните си съдружници при създаването на трезора.
Корпоративна търговска банка, още от времето на кабинета на Андрей Луканов, е известна като банката на властта. В момента тя държи 54% от парите на дружествата с преобладаващо държавно участие. Мажоритарният й собственик Цветан Василев успява само за 10 години да се превърне от обикновен банков чиновник в най-богатия българин, разпострян из многобройни бизнеси като финансов Октопод. Той управлява активи за 4,5 милиарда лева и разполага с лично богатство от 600 милиона лева.
Цветан Василев е смятан за един от основните лобисти на руските интереси в България. През есента на 2012 година той прави важно посещение в Москва, след което започва подмолната многостранна дейност на неговата финансово-медийна империя за свалянето на правителството на Бойко Борисов и създаването на марионетно правителство, което всеотдайно да обслужва руските интереси. Именно Цветан Василев е смятан за един от олигарсите, финансирал уличните метежи, които доведоха до оставката на Бойко Борисов. На 11 май в безпрецедентен телевизионен пуч, режисиран с похватите на червен комисар от Николай Бареков, подготвен и подкрепен от функционери на БСП, ДПС, някои политически маргинали с лидери-агенти на ДС и с любезното съдействие на Главна прокуратура (по специално на прокурора Роман Василев), ГЕРБ беше дискредитиран и загуби между 6 и 10 процента от избирателния вот.
През април 2012 г. в лекция пред студенти от УНСС, Цветан Василев прави страстна защита на проекта АЕЦ „Белене“ и на бившия финансов министър от правителството на НДСВ Милен Велчев. По-късно стана ясно защо.
През април 2013 г. в ТВ7, собственост на Цветан Василев, гостуваха Йордан Соколов и Георги Коритаров. Бившият парламентарен шеф беше категоричен, че няма съмнение: зад тълпата протестиращи стоят руските геополитически интереси, с добра логистична подкрепа; не случайно един от организаторите на протестиращите е председател на русофилите в България. „Днес, когато енергетиката е ключов инструмент да се прокарва руската политика, нали не е далеч от ума, че руските служби са особено активни?!” подкрепи тезата за „руската връзка“ и журналистът Георги Коритаров. Часове по- късно интервюиралата ги Люба Кулезич беше уволнена от ТВ7.
Наскоро Руската „Внешторгбанк“ (ВТБ) придоби чрез дъщерната си компания „ВТБ Капитал“ 9.9% от капитала на Корпоративна търговска банка АД.
Компанията „ВTБ Капитал“ (VTB Capital) е отговорна за инвестиционния бизнес на втората по големина руска банка, а офисът й се намира в Лондон.
„ВТБ Капитал“ откри офис в България през март 2012 г. като част от стратегията си за развитие в Югоизточна Европа. Начело на „ВТБ Капитал България“ е бившият финансов министър Милен Велчев.
Руската ВТБ заедно с КТБ на Цветан Василев вече успя да придобие мажоритарните пакети на „Булгартабак“ и БТК/ „Виваком“. Тя бе купена по инициатива на Цветан Василев. Досега българският клон на руската банка няма други активности освен съдружието с Цветан Василев.
Както стана ясно от публикация на сайта Биволь, партньор на Уикилийкс, в грами на американския посланик Байърли „Корпоративна търговска банка, определено се свързва с енергийния играч Богомил Манчев и фирмата му “Риск Инжинеринг”. Покрай това на нея се гледа, като силната банка в бъдещия проект “Белене”. Не е спестено, че сметките на НЕК, която се занимава с “тъмни сделки за продажба на електроенергия” са там.“
Според политици и наблюдатели началото на края на правителството на ГЕРБ започна, след като Бойко Борисов взе категоричното решение да не се строи „Белене“, чиято цена стигна 20 милиарда евро. Лидерът на БСП недвусмислено обяви, че след парламентарните избори „Белене“ ще има. „АЕЦ „Белене” ще изведе България от колониалната схема на управление.“, ненадейно към поддръжниците на Втора атомна се присъедини и националистът Волен Сидеров. Според информирани източници, Цветан Василев е финансирал предизборната кампания на „Атака“, нейният лидер беше предпочитан събеседник в медиите, контролирани от финансовия командос на Москва.
