Мама Делян думаше:

Деляне сине Пеевски,
защо си мама угрижен,
угрижен още замислен?
Ще земеш да ми ослабнеш,
ослабнеш и да повехнеш!
За теб живея Деляне,
Деляне, мили маминин,
отде ли пари не краднах,
каквото можах заграбих,
какво не можах продадох
и всичко на теб оставих,
и олигарх направих.
За тебе мама, ще горя,
в пъкъла, мама с дявола
на една маса ще седя,
душата си ще продада.
За тебе мама работих
със гърци мазни, лукави,
със царя – алчна пройдоха,
със Доган – хитра лисица.

Какво те мъчи Деляне,
Деляне, синко Пеевски?
Дали ти пари свършиха,
или ти бизнес фалира?
Майко льо, мила майчице,
ни са ми пари свършили,
ни ми е бизнес фалирал,
най-ма нищът хората,
ни премиер да стана,
ни шеф на ДАНС да бъда,
нито и прост депутатин.
А исках мамо да бъда,
пръв човек в тая държава,
да чуе светът за мене,
и да ми каже Евалла.
Мама Делян думаше:
Не тъжи синко не скърби,
Деляне синко Пеевски.
Мама с Доган говори,
с Доган още Станишев,
ще си съдии подкупим,
да си запушат ушите,
да си затворят очите,
да си напълнят гушите,
та в Парламента да влезнеш,
да влезнеш, да не излезнеш,
че и в Европа да идеш,
там депутатин да станеш.
Ти само синко се пази,
Деляне синко Пеевски,
охраната си усили
и се за избори приготви.
Сам мама , недей говори,
нали си имаш вестници,
вестници още медии,
тез де те плюят – очерни,
тез де те хвалят – заплати.
Народът прости да чете,
да чете още да пасе,
да пасе и да зомбира,
докато пие по бира.
Делян си мама послуша,
олекна му на душата,
пораснаха му крилата!

Кажете – за смях или за плач е това ”народно творчество”?!

Източник: razuznavane.com