Обикновеният социалист днес е в парадоксална ситуация. Той е между Сцила и Харибда, а както знаем, единствено Одисей е успял да прокара корабите си между тези две чудовища. Тази ситуация можем да я окачествим по още по-тежък начин – като политическа шизофрения с явно раздвоение на личността.

Тези дни, най-скандалният от квотата, издателят Мартин Захариев, чиято медийна активност е нараснала с пъти, подпали нова политическа бомба в левите редици. Той заяви буквално следното:

„Не крия, че съм десен. Смятам, че в БСП текат процеси, които задават нов тон, доста по-либерален. Виждам отговорно поведение. Виж в правителството колко са хората с дясна ориентация. Партия БСП е много повече българска, отколкото социалистическа. Като чуя „комунизма“ и ми става лошо. Няма такова животно днес.“

Но как да преглътнеш наглото изказване на Захариев, че в БСП има един нов, доста по-либерален тон. И не се заблуждавайте – той всъщност ни съобщава, че БСП е дясна партия, но просто не иска да го каже. Фактът, че един десен по мислене, манталитет и поведение човек е открил, че Сергей Станишев му е началник, е по-изобличителен от десет афери „Хохегер“.

Как да приемеш факта, че „гражданската ти квота“ говори истината, а ръководството на партията ти те лъже всеки ден, безобразно и неискрено.

Трябваше, още когато се съставяше кабинета „Орешарски“, да стане ясно, че „либералната“, тоест дясната тенденция в БСП е взела връх. Посякоха Янаки Стоилов и го оставиха вън от правителството. През годините много съм критикувал Стоилов, имам своите недоволства и бележки към него, но не може да се отрече, че той беше последния говорител за ясна лява идентичност на БСП. Той прокара идеята за радикалната лява промяна в програмата на БСП, която се оказа един голям десен завой и то взет с полиически стопаджии като Захариев.

 

И е плашеща лекотата, с която БСП може да се отказва от своите идеи в името на властта. Ако БСП не е защитник на тези идеи, то няма да има кой друг да ги вдигне от прахта, да ги изтупа и пак да ги занесе до сърцата на хората.

 

Но очевидно, в БСП днес да си истински социалист е проблем. Разваляш схемата на ръководстото. Разваляш комфорта на кабинета, в който има министър, позволил си да нарече Никола Вапцаров терорист. Тези случайни хора, емигрирали в левицата по икономически и кариеристични причини, са като тумор, който се разраства всеки миг и заради това обикновеният социалист, който недоволства, е в изключително тежка ситуация.

 

Можем да попитаме дори – откъде, кой, кога е предложил хора като Мартин Захариев в левите редици?

 

Кой е архитекта на подобна стратегия?

 

Кой измисли да измъкне от дясната кал подобни хора и да ги сложи на левите банки в парламента?

 

Няма нужда да гадаем много дълго – всички знаем, че това е квотата „Моника“ в БСП. Според някои, истинският лидер на партията е Моника Йосифова. И това си личи по нейната квота. Тази квота е дясна по дух, алчна по желания и нискочела по манталитет. Това са хора егоцентрици, които не знаят, че призванието на един социалист не е да работи за себе си, а за обществото. Че истинският левичар не би плюл на идеите си в името на депутатската заплата. Но е толкова тъпо, че трябва да говорим банални истини срещу жестоката подлост на подмяната. Тази подмяна, която стана другото име на БСП.

 

Ние искахме ляв завой – получихме кабинет със седесари.

 

Настоявахме за социална политика – получихме десни депутати.

 

Искахме преустройство на обществото – дадоха ни Мартин Захариев.

 

Трябваше да възстановим престижа на БСП – а днес работим за просперитета на семейство Станишеви.

 

Искахме нова идея – получихме старата Моника.

 

И в тази връзка трябва да кажа нещо друго. Откакто съм се заел със задачата да изказвам собствените си мисли за БСП, получих само мълчание и гневни погледи. Очевидно в БСП не е на мода да имаш собствено мнение. Но тези погледи с гняв, това мълчание аз мога да го разбера. Ако ми говореха – значи не съм изказал всичко докрай.

 

Това, което не мога да разбера, са хората, които идват и насаме ми обясняват как мислят като мен, как споделят моите идеи, как потайно ми стискат ръката, за да ме поздравят, че съм написал това, което и те си мислят.

 

Ето това мълчание не мога и не искам да си обясня. Защото, докато диктатурата на мълчанието в БСП не бъде разчупена – промяна няма да има.

 

Хубаво е да си вътрешен дисидент, но вземи да изкажеш недоволството си на глас.

 

Не харесваш Станишев – ами кажи му го в очите.

 

Но повечето хора мълчат, защото сега е сезон за разпределяне на постове. Как да си кажеш мнението? Че нали ще изтървеш удобната службичка в някое министерство.

 

Заради това мълчание на истинските социалисти днес говорител на БСП е Мартин Захариев. Утре като нищо ще видим като говорител на БСП Иван Костов. Линията е дясна, тя е начертана, а квотата „Моника“ стои в парламента, за да е сигурна, че със своите гласове няма да позволи никаква радикална лява промяна.

 

Което е ирония.

 

Една партия върви срещу собствените си избиратели, ама всички мълчат виновно.

 

От мълчанието се става непотребен. От мен да го знаете.

 

Защото, ако един ден диктатурата на квотите свърши, хората няма да ви припознаят като нищо ново и различно.

 

Защото мълчахте виновно, гузно и кариеристично, когато превръщаха окончателно БСП в дясна партия.

Източник: pogled.info