РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ: В БЪЛГАРИЯ ИМА ДИСКРИМИНАЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА МАЛКИЯ И СРЕДЕН БИЗНЕС

Rumen Gylybinov Lichen arhiv

Известният икономист коментира нуждата от данъчна реформа у нас

Защо трябва да се направи данъчна реформа в България?

От години обръщам внимание, че това което може да се направи в България, е данъчна реформа. Но не да се въвежда нов вид данък, а да се въведе необлагаем минимум в съществуващото данъчно подоходно облагане. Така хората с най-ниски доходи ще имат повече средства и ще са в състояние да финансират увеличено потребление, защото тези хора не са основната маса от спестители, които си отварят сметки в банката.

Те обикновено потребяват. Това веднага влиза в търговския оборот и съживява потреблението. В България има и дискриминация по отношение на малкия и средния бизнес в лицето на едноличните търговци. Те все още продължават да плащат 15% данък печалба, при положение че всички останали – физически лица, акционерни дружества ЕООД, ООД, плащат по 10%. Затова смятам, че този данък трябва да се намали и за едноличните търговци на 10% и това върви със зануляване на данък дивидент, който е 5%. С това правим голям жест към инвеститорите и към малкия и средния бизнес, а те са основната бизнес среда. За да останат малко повече пари на хората в джоба, така че да потребяват и да са по-достъпни цените за тях, добавям и диференцираното ДДС – също широкоразпространено в ЕС. Това означава по-ниско ДДС за храни, лекарства, медицински услуги, което ще ги направи по-достъпни. Друга мярка е по-широкото въвеждане на обратно начисляване на ДДС, с оглед намаляване на злоупотребите и поставяне на всички икономически агенти при равни условия. Злоупотребите се изразяват в това, че голям брой търговци незаконно присвояват ДДС по търговски сделки, които са недействителни, като това става чрез фирми, които издават данъчни фактури, които са недействителни и на основание на които лица, занимаващи се с търговия, приспадат кредит за данък. Значението на ДДС е най-важният приходоизточник в републиканския бюджет, като на него обикновено се залага да осигури над 40% от данъчните приходи. Ефектът от всички гореизброени мерки за бюджета тогава няма да е намаляване на приходите. Защото ще има увеличен контрол и търговски оборот. Като се намали ДДС, се намалява наполовина и краденето на ДДС. Така намалява източването на републиканския бюджет. За да се променят нещата, предлагам следните прости данъчни корекции:

– Едноличните търговци не трябва да имат данък печалба от 15%, а 10%.

– Да се отмени данък дивидент, който е 5%. Така се прави жест към инвеститорите и малкия бизнес. Това ще оживи икономиката.

– Да се въведе необлагаемият минимум върху доходите на физическите лица. В страните с плосък данък имат такъв минимум. Хората с най-ниските заплати, като ги освободят от необлагаемия минимум и като заплатата им стане 460 лв., ще имат 80 лв. още в джоба си. Тези хора са 500 – 600 000. Така още 40 млн. лв. месечно ще влязат в потребление. За 1 година в икономиката ще дойдат нови 500 млн. лв., а това ще повиши с половин процент ръста на брутния вътрешен продукт.

– ДДС-то за храни и лекарства да стане диференцирано. Да се намали с 10%. Така също ще се увеличи търговският оборот.

– Трябва да се въведе обратното начисляване на ДДС*.

Това е начинът да се справим с фалшиви фактури, с фирмите фантоми, които точат ДДС-то. Като намалим ДДС-то на лекарства и храни, тогава това намалено ДДС да бъде с обратно начисляване.

Тези 5 мерки ще донесат 1,5% допълнителен ръст на брутния вътрешен продукт на икономиката.

 

Румен Гълъбинов

*Режимът на обратно начисляване на ДДС е такъв метод, при които данъкът не е изискуем, както обикновено от доставчика на стоката или услугата, а се начислява от неговия получател.

 

Румен Гълъбинов е завършил Университета за национално и световно стопанство в София. Специализирал е риск-мениджмънт в ING Barings, Лондон, застрахователен мениджмънт в Кьолн, Германия, капиталови пазари в ING Bank, Амстердам, и др. Бил е изпълнителен директор на застрахователна компания „Български имоти“, а от 2003 до 2005 г. заема поста заместник-председател на Комисията за финансов надзор по застрахователната дейност. Автор на книгата „Застраховане на катастрофичните рискове“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *