ПРЕЗИДЕНТЪТ НАЛОЖИ ВЕТО НА ЗАКОНА НА ПЕЕВСКИ ЗА БАНКОВАТА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ

Radev bgnes

„Президентът подкрепя усилията на Народното събрание за по-голяма ефективност при защитата на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но тя следва да бъде постигната с конституционосъобразни средства“

Държавният глава Румен Радев връща за ново обсъждане § 5, § 6 и § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, или известни като законите срещу вторичното разграбване на КТБ, внесени по предложение на Йордан Цонев, Делян Пеевски и група депутати от ДПС.

Президентът подкрепя усилията на Народното събрание за по-голяма ефективност при защитата на публичния интерес в производството по банкова несъстоятелност, но тя следва да бъде постигната с конституционносъобразни средства. Държавният глава има възражения по някои от Преходните и заключителните разпоредби на приетия закон, с които се преуреждат с обратно действие в нарушение на правовата държава настъпили правни последици, придобити права и погасени задължения.

В мотивите си държавният глава подчертава, че обществото има нужда да знае конкретните измерения на последиците от приетия закон. „Когато решава да приложи такава крайна мярка, Народното събрание би следвало открито да дебатира колко са обезпеченията, които ще бъдат нищожни, колко са прехвърлянията на акции и дялове, които ще бъдат относително недействителни, приблизително каква ще е стойността, с която ще бъде увеличена масата на несъстоятелността на КТБ след прилагането на закона“, подчертава Радев. Той посочва още, че всеки закон включва правила за поведение, които, за да могат да бъдат спазвани от адресатите, следва да действат занапред – т.е. след влизането на закона в сила. Според Радев обаче преобладаващата част от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност имат същинско обратно действие. Те се прилагат спрямо факти, които са настъпили преди влизането на закона в сила.

Като примери той посочва, че в параграф 5, ал. 1 се обявяват за нищожни заличаванията на учредени от длъжници или трети лица обезпечения в полза на Корпоративна търговска банка (КТБ), извършени от квесторите, временните и постоянните синдици на тази банка, като това обхваща периода от поставянето на банката под специален надзор (20.06.2014 г.) до започването на осребряване на имуществото.

В заключение Радев казва, че законодателят преценява как да уреди и преуреди обществените отношения, но в случая са нарушени границите, очертани от принципа за правната сигурност, изискващ стабилност на правните действия/сделки и предвидимост на правните последици от различните юридически факти. „Да се предвижда недействителност, а още повече нищожност, когато при извършването на действията/сключването на сделките на правните субекти не са били известни предпоставките за обявяването им за нищожни или за недействителни, не е в съответствие с принципа за правовата държава“, се твърди още в мотивите.

От началото на годината това е трето вето на президента върху приети от парламента закони. В първите два случая депутатите с лекота отхвърлиха спирането на антикорупционния закон и на Закона за изменение и допълнение на Закона за посевния и посадъчния материал, уреждащ строителството в ниви.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *