В деня на родилната помощ днес почитаме не бабите, а медиците от родилните отделения

Българските обреди в този ден са знак на уважение към възрастните жени, които са помагали, „бабували“ на родилките. Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена, но се е запазил и по време на Възраждането е бил изключително почитан. Днес Бабинден губи доста от обредните си обичаи, но пък се празнува от по-възрастните и е свързан с много смях и веселие.

Обичаят изисква на бабите да се измият ръцете и да им се дадат подаръци.

Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да „полеят“.

Обредното поливане на бабата акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. След това бабата избърсва мокрите си ръце в полите на невестите – да са плодовити и лесно да раждат.

По нов стил Бабинден се празнува и на 21-ви януари, обявен за ден на родилната помощ, акушерите и гинеколозите. Въпреки двете дати, днешният 8 януари в България се зачита като един от най-големите женски празници. В наше време са се променили “героите”  – вместо бабите-акушерки,  днес се почитат медиците от родилните отделения.