ПОЧИТАМЕ СВЕТА МЪЧЕНИЦА ТАТЯНА

Saint Tatiana

Пред нея се прекланяли лъвовете, името е с древногръцки произход и означава „устройваща“

Света мъченица Татяна произлизала от знатно и богато римско семейство, което я възпитало от ранно детство в християнската вяра, макар нейният баща да бил три пъти прeфект на гр. Рим. Изцяло проникната от тази вяра, Татяна била посветена за дякониса и всецяло се отдала на милосърдие и непрестанна молитва. Тя се отказала от светски радости и се обрекла на целомъдрие и по този начин още повече засияла като достойна за мъченически венец.

Скорошната насилствена смърт на жестокия император Хелиогабал (203-212 г.) освободила християните от заплахата на едно, може би чудовищно гонение и всички били готови да си отдъхнат, когато на престола го заменил 16-годишния му братовчед Александър Север (205-238 г.), майката на когото, Юлия Мамея, решително покровителствала християните и била почитателка на знаменития християнски учител Ориген. Самият Александър имал еклектически убеждения: равнодушен към вярванията на другите, той не се придържал към един определен светоглед, поради което всред идолите на различните езически божества в дома си имал изображението и на Иисус Христос. Но тъкмо при Александър Север дошъл страшния час за мъченица Татяна. Поради малолетство на императора държавните работи били ръководени от административни сановници и пълномощници на сената, които по своя преценка прилагали неотменените закони за сигурността на държавата. Още били меродавни противохристиянските разпореждания на императорите Траян, Марк Аврелий и Септимий Север. Анонимният житиеписец на св. Татяна съобщава за жестоките разпоредби и преследвания на християнтие от управители и сановници като Улпиан, Виталий и Кай, които „проливали християнската кръв като вода“.

След напразните увещания на градоначалника да се отрече от Христа, младата Татяна била многократно подлагана на най-свирепи изтезания, изболи очите ѝ и рязали ивици от тялото й. Бог обаче извършвал чудо със своята изповедница и на другия ден тя била излекувана. Чудото потресло римските войници и те паднали на колене, разкаяли се и я помолили да им прости. Това обаче разгневило още повече императора – той наредил да хвърлят Татяна на изгладнели лъвове, но дори те не я докоснали, а започнали да се галят в нозете ѝ.

Изпълнен със страх да не би подобна гледка да обърне и други езичници към омразната вяра на „галилеяните“, управителят наредил незабавно да я обезглавят. Същата участ постигнала и баща й. Заради големите мъчения, на които била подложена, църквата я канонизира като Света великомъченица Татяна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *