Здравейте, доктор Таня Андреева. Честито да ви е министерското кресло на здравеопазването. Имате тежка и отговорна задача. Но грижата за здравето винаги е най-тежката и отговорната. Вие трябва да го знаете най-добре, защото сте лекар.

Разбрах, че сте акушер-гинеколог. Поклон, че помагате на живота да излезе на бял свят.

Но не мога да разбера защо искате да се превърнете в убиец. Да, в убиец.

Още в първите си минути като министър, г-жо Андреева, вие казахте, че ще се “борите” да върнете пушенето в заведения. С уточнението “при строги условия”.

Г-жо министър, пушенето убива. Пише го на всяка цигарена кутия. Няма строги условия, които да попречат на това убийство на обществени места.

Г-жо министър, кажете ми: Какво трябва да кажа на майка ми за вашия първи и най-важен приоритет?

Майка ми, г-жо министър, се бори с рак на белия дроб вече почти две години. В повечето време тя се бори, не с болестта, а със здравната система. Защото системата ни, здравната, е такава – корумпирана, неуслужлива, безпардонна и незаинтересована – ако някой оцелее – хубаво, ако не… толкова.

Но защо, г-жо министър, вместо да сложите сред приоритети си как да подобрите здравната ни система, искате да вземете една от останалите радости на майка ми. Да се храни навън, да ходи с приятели в заведения и да не се пуши? Не казвайте “строги условия”. Разделението на пушачи и непушачи винаги е неефективно. Не работи.

Защо искате да убиете и мен? И приятелите ми? И колегите ми? И онкоболните пациенти? И пушачите? И още… Защо ни превръщате в пасивни жертви?

Г-жо здравен министър, майка ми ви праща много поздрави. И се усмихва. Здраве да е…

Автор: Александър Иванов