В Северна Корея няма само лагери и диктатура, вижте как живеят хората в столицата
Без интернет, без Фейсбук и Туитър, без ферарита и скъпи лимузини. Тук няма вносни продукти, всичко е местно производство, а времето изглежда сякаш е спряло. Северна Корея има и друго лице, освен онова на крайната бедност. Животът в столицата Пхенян изглежда различно, но по някакъв начин зловещо напомня на Капитола от „Игрите на глада“.
Местните хора са любезни и учтиви, но стоят далеч от туристите. Тук всичко е местно, в краен случаи някои стоки са внесени от Южна Корея, но не и от запада. А въоръжената пропаганда е навсякъде.
„Забранено е на хората да влизат в контакт със западните посетители, а те са и много консервативни, затова е изключително трудно да се свържа с човек от Северна Корея, който не работи като ръководство“, разказва Саймън Кокерел, един от малкото американци, имали възможност да посещават често страната и да се движат сравнително свободно из нея. Той добавя, че все пак, по-голямата част от тях се отпускат. 
И въпреки ограниченията за публичния достъп до новини, част от хората в Северна Корея частично са наясно с нещата, които се случват извън границите на тяхната държава.
Така, Кокерел си спомня, че те вече са се интересували за президентските избори в САЩ през 2008 г., т.е. били очаровани от разликите между Маккейн и Обама, поради разликата в годините, раса, мненията и други подобни.
„Наистина получавате усещането, че сте извън своето време. Въпреки това, от време на време нещо може да ви изненада. И докато гледате, как Мерцедес от седемдесетте години се движи по улиците, можеш да видите и някой Хамър“, обяснява Саймън, добавяйки, че най-богатите накрая започнали да купуват модерни дрехи и да показват, че имат пари, показност, която е непозната само до преди няколко години.
„Не можеш да стигнеш до най-дълбоките и най-тъмни части на страната в рамките на тези обиколки, но се придобива ясна представа за разликите между Пхенян и други градове“, заключава Кокерел, добавяйки, че въпреки всички усилия на властите, малко по малко страната се отваря към света.
