ИЛИНДЕН Е! ПОЧИТАМЕ СВЕТИ ПРОРОК ИЛИЯ

ilinden

В народните вярвания светията е господар на бурите

Денят на Пророк Илия е сред най-почитаните у нас. Народът ни вярва, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разсърди Свети Илия, почитан като господар на летните небесни стихии, гръмотевиците и градушките. Според народното поверие на Илинден морето взима жертви като курбан за светеца. Имен ден празнуват Илия, Илиян, Илко и женските варианти на имената.

Старозаветният пророк Илия живял около 900 години преди Рождество Христово и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, баща му получил видение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: “Не бой се, твоят син ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч”. Това обяснява и името на пророк Илия, което означава Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали почит към неговата нравствена извисеност и духовна близост с Бога. И до днес стъпките му в Палестина се смятат за осветени от силата му.

В българския народен календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на жътва и вършитба. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия, който кара огнена колесница с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие. Най-честити на празника са именниците и занаятчиите – кожухари, самарджии, фурнаджии, защото свети пророк Илия е техен патрон – покровител.

Този празник в България носи и друг знак, не по-малко огнен – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война. По стар стил този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но независимо, че не е точната историческа дата денят на свети Илия е повод да сведем глава пред героизма и самопожертвувателността на въстаниците, които, уви, споменаваме веднъж в годината.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *