Според народните вярвания, зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината.
Някъде го наричат Симеон Бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези.
Традицията повелява на Симеоновден да не се дава нищо назаем и да не се изнася нищо от къщата, за да не „излезе берекетът от дома“.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември, когато празнуват и носещите това име.
Двата празника са свързани със земеделския календар на българите – разделят годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.