Днес започва големият Коледен празничен цикъл – време, през което природата се преобразява под въздействие на настъпващата зима, а българите се подготвят за свещеното тайнство – Рождество Христово.
Това време е белязано и от съдбата на трима християнски светци – великомъченица Варвара, свети Сава Освещени и свети Николай Чудотворец, които църквата почита на 4, 5 и 6 декември, пишат от faktor.bg. Всеки един от тях е показал своята дълбока привързаност към Бога, отдавайки живота си в служба на Господ, умрял мъченически в името на нашия Спасител.
Обозначени ясно в народния календар, тези три празника съвпадат и с особен момент от живота на човека – раждането на Новата година, с която българинът свързва надеждата си за здраве, щастие и берекет. Стара мъдрост гласи: „Варвара вари, Сава пече, а Никола идва с голяма лъжица да гощава гостите”.
На 4 декември празнуват всички жени в семейството. Затова някъде празникът е известен като „Женска Коледа”.
В миналото светицата почитали като покровителка на шарката и всички болести, свързани с появата на обриви. За да я омилостивят, стопанките приготвяли медени пити, които раздавали на пътниците. В някои села месели малка погачка в навечерието на празника, оставяли я да пренощува на полицата, край огнището. Вярвали, че ако болестта хапне от сладката пита, ще се смили и ще отмине децата в къщата. В други краища пък на този ден палели огън на кръстопът, около който децата високо скачали или разпръсквали на всички страни , за да не боледуват от шарка.
Стара традиция е на този ден, който съвпадал със средата на коледния пост, по къщите да обикалят ‘варварки’. Млади девойки, облечени празнично, ходели във всеки дом и пеели песни за щастие, любов и берекет. А стопаните ги посрещали с радост и ги дарявали с брашно, сушени плодове, ябълки, орехи и дребни пари.
В деня на св.Варвара във всяка къща жените варели царевица, подсладена със захар, орехи и стафиди. От нея трябвало да хапне всеки, за да е здрав и бодър през годината. От царевицата давали по малко и на животните – да са пъргави и плодовити. Празничната трапеза нареждали близо до прясно измазано огнище и на нея винаги слагали освен обредна храна, медена пита, сол, пипер и шише с прясно налята вода.
Именници днес са: Варвара, Барбара и техни производни.