Българският съд достигна дъното с присъдата срещу Цветанов за отказ за подслушване

съдСлед всички скандали в годините, свързани с грубото посегателство срещу личната свобода на български журналисти и политици, изрязяващи се в нерегламентирано използване на СРС и незаконно подслушване от страна на службите ни за сигурност /Пример – скандалът „Бръмбаргейт“ от 2000 г., разработката „Гном“ от 2002 г., както и разработката „Галерия“ от 2008 г./, българският съд достигна дъното, постановявайки осъдителна присъда за…отказ да се подслушва!!!!
Обвинението е, че Цветанов, в качеството си на министър на вътрешните работи, въпреки издаденото Разрешение от съда, отказал прилагането на СРС, срещу определено лице /или лица/, по конкретна разработка!
Лично мен ме смущават няколко факта:
1. Съдът издава „разрешение“, а не „заповед“, пораждаща задължение за министъра на вътрешните работи да я изпълни!
2. Съгласно чл.34 от Закона за специалните разузнавателни средства /ЗСРС/, контролът върху използването на специални разузнавателни средства, е предоставен на министъра на вътрешните работи, като по този начин му е предоставена възможност да преценя, правомерно и оправдано ли е искането за прилагане на СРС, в т.ч. и да отказва прилагане на СРС дори и при съществуващо вече разрешение от съда!!
Този отказ може да бъде мотивиран от много причини, като се почне от липса на мотиви в самото искане и необоснованост, така и в следствие на съществуващи специфични оперативни обстоятелства!
В този смисъл, публична тайна е, че обичайно председателите на съдилищата, разрешават използването на СРС в нарушение на чл.14, ал.1 от ЗСРС /Примерите за такива случаи, са десетки/!!! В този текст изчерпателно е посочено необходимото съдържание на мотивите към искането за използване на СРС.
Липсата на мотиви, особено по установъчните данни на лицата или обектите, спрямо които ще се използват СРС, както и на фактите и обстоятелствата, даващи основание да се предполага подготовката или вече извършено престъпление, създават предпоставки за нарушаване правата на гражданите и в този смисъл в Закона за специалните разузнавателни средства, е предвидено правото на министъра на вътрешните работи да контролира /!!/ използването и прилагането на СРС!!
Слушах днес част от мотивите на съда, като всички са базирани на голи предположения и хипотези, което лично на мен ми говорят само за едно – поръчка!
И тук до болка познатият ни от последната една година въпрос, се завръща със страшна сила – КОЙ?
КОЙ притисна българския съд, да постанови тази срамна присъда?
КОЙ?…

Борислав Недев
Фейсбук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *