България никога не е била по-отчаяна!

митингЕдин месец след изборите ситуацията в България е по-отчайваща откогато и да било. По-отчайваща от гладната Луканова зима, по-отчайваща от националната катастрофа по време на правителството на Виденов, по-отчайваща даже от блатното битие на предишната тройна коалиция.

По-отчайваща – защото е по-мърлява. Защото подмяната е превърната в жизнен статус – и ние живеем в лъжа – точно в смисъла на Солженицин, който някога бе формулирал гражданското поведение с призива: “Не живей в лъжа!”

Е, ние живеем. Свикваме с нея. Сриваме се в нейното безвремие – което толкова подозрително прилича на това от времената на социализма.

Параметрите на днешната реалност – политическа, обществена, нравствена? Ето ги:

–         На власт е правителство, съставено от загубилите на тези избори партии, сдружени по силата на своя политически интерес – нова тройна коалиция от БСП, ДПС и Атака – най-драматичният политически инцест, който някога ни се е случвал. Това правителство, което представя едва към една четвърт от българските избиратели, претендира да бъде наричано “програмно” – но всъщност е правителство на размитите отговорности, защитаващо интересите на олигархията.

–         Това правителство не защитава, а продава националните интереси на България. На практика първите забележими негови действия са свързани с рестарта на проекта АЕЦ “Белене” – който съвсем пряко застрашава националната сигурност на страната, тъй като предполага цена, която нацията трябва да изплаща десетки години; тъй като е изцяло икономически неизгоден и дори пагубен за българската енергетика – доведена днес до фалит именно поради направените по него харчове – и тъй като предполага пълна енергийна и финансова, а оттам и политическа зависимост на България от Русия. Пълният синхрон между “усещането” на премиера Орешарски, че е по-евтино да строим втората атомна, отколкото да не я строим, акивизирането на петата колона у нас и внезапно форсирания руски натиск много ясно показват в чий интерес работят днешните управляващи.

–         Те заемат своите властови позиции с нечувана дори у нас арогантност – и с неприкрити реваншистки амбиции. Протичащата и в момента реабилитация на кадри от ДС във външно министерство (някои от които назначавани като зам. министри) говори съвсем ясно за характера на този реваншизъм – призивите за съдебна разправа с опонентите на режима – също. Незабавната чистка в МВР и службите за сигурност – и особено струпването на силови ресурси в ДАНС – ясно показват намерението да се създаде мощна структура от типа на Гестапо, която да изпълнява политически поръчки и да налага масиран контрол и натиск върху политическите противници и недоволните от властта.

–         По силата на един идиотски конституционен парадокс, това правителство беше избрано с гласовете на по-малко от половината народни представители, но може да бъде свалено само с гласовете на повече от половината от тях. Което означава, че спрямо неговите действия всички парламентарни процедури са безсилни – и то може да бъде отстранено или по волята на подкрепящите го партии (което едва ли ще се случи), или чрез уличен натиск. Същевременно в ситуацията на криза и при очертаващото се неизпълнение на поетите ангажименти пред българските избиратели, протести неизбежно предстоят – и то още тази зима. Властта прочее може да бъде удържана до края на парламентарния мандат само чрез сила – и е в ръцете на хора, които не биха се поколебали да я приложат – следователно съществува съвсем реална опасност някой ден да осъмнем под ботуша на диктатурата. Същевременно става дума и за правителство, подкрепяно от партии с разнопосочни интереси, балансът между които ще бъде поддържан за наша сметка – и станало възможно единствено благодарение на “златния” глас на Волен Сидеров – следователно осъдено да се съобразява с неговата воля – и с неговите профашистки мераци.

Това са реалностите, сред които живеем. Редно е да се запитаме къде сме ние пред тях. Ние – българските интелектуалци, поети, художници, мислители. Поемаме ли някаква лична отговорност за ставащото? Възставаме ли срещу тези реалности – в името на България – или се правим, че не зависим от тях – и не ни интересуват.

Истината е, че зависим. И съдбата на страната ни зависи от нас. От нашата лична отговорност пред общото за всички ни бъдеще. Днес над България се спуска мрак – и утре може да се окаже, че е вече късно за всякакви разсъмвания. След като живеем в един опростачен свят, в страна, в която липсва гражданско общество, гражданско мислене и самочувствие, в реалност, която е синоним на омерзението, при една вече изцяло изхабена и корумпирана политическа класа, при липсата на нормални партии и липсата на политическа воля България да се превърне в нормална страна, единствената рецепта е собствената ни нравствена и политическа активност.

Трябва да се измъкнем от уютните си професионални и интелектуални черупки, да издигнем своя глас в протест срещу днешната морална уродливост, да излезем на улицата, ако трябва дори – да основем партия или движение – просто за да имат за кого да гласуват нормалните хора в тази страна. Структура без лидери и без личностни амбиции, която не се стреми към властта, но може да бъде коректив на всяка власт. Която е гъвкава и умна, която провежда цялата си дейност в мрежата – всичките си дискусии и планирания на акции –  но пък е способна да активира достатъчен брой хора за броени часове.

Това е изборът, който ни предстои. И който ще бъде направен – просто няма как да не бъде направен. Не може да се измъкнете с извинението, че гражданската ви активност приключва с гласуването (или негласуването) по време на избори. Този път ще трябва да изберете – дали ще бъдете с тези, чието мълчание подкрепя и увековечява днешното морално безразличие, превърнало се в национална съдба – или ще бъдете с тези, които ще възстанат срещу всичко това – колкото и крехки да са техните шансове, колкото и донкихотовски да ви изглеждат техните действия.

Прочее – мислете и решавайте. Моят личен избор е вече направен.

Източник: svobodata.com

5 коментара по “България никога не е била по-отчаяна!

  1. Като сте отчаяни,вземайте си багажа и на ЗАПАД.Нека тук останат хора,които ще работят,а няма да реват и политиканстват.Майната им на всички политици,който и да дойде все тая,защото държавата се управлява от ВЪН.

  2. Отчаяни? НЕ! Готови да се борим!
    Всеки народ си заслужава управниците… Ако ние можем спокойно да търпим това, което се случва, доколко сме народ, е спорно… Население, населяващо някаква територия, наречена България…

    Аз отказвам да търпя!

    http://marystaneva.blog.bg/politika/2013/06/14/gospoda-intelektualci-spite-li-ili-veche-vi-quot-nahraniha-q.1120013

    • Напълно подкрепям! Българите се събудиха най-накрая от летаргията! Нашите родители чакаха промяната-мирно и тихо, ние вече ще си я направим тази промяна за нашите деца….

Вашият отговор на димитър Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *