Добре де, аз ли съм объркана или целия свят се е побъркал тотално :Х
Качвам се днес в тролей и си сядам мирно и кротко да си чета книжка, но ставам свидетел на следното безумие. Един безкрайно ведър възрастен човек, облечен в костюм с вратовръзка, но не от тези нелепо изглеждащите – напротив, много спретнат и привлекателен дядо. Отива той до шофьора, поздравява и подава два лева, като казва, че желае един билет. Шофьора, излежавайки се на прозореца, измрънква нещо, което очевидно дядото не чува и отново повтаря за какво е там, макар да е очевидно за какво един човек може да се изправи пред шофьора :х Наглостта на шофьора стигна до там, че дори когато дядото каза да му даде два билета, щом не желае да му връща ресто, шофьора пак не пожела да услужи на човека и при въпроса „Е, аз как да се возя така?!“ отговорът беше , че трябвало да слезе :Х
Милия човечец си седна на една седалка, без да губи слънчевото си изражение, макар очевидно да беше изумен от случващото му се и докато аз си вадех портмонето, за да му разваля и да си вземе билетче от автомата. Едно хлапе, на не повече от 10 години, се изправи пред човека и му подаде в шепата си стотинки, за да му развали и да си вземе билет Представяте ли си, едно дете прояви повече разум от правоспособен водач на превозно средства за градски транспорт :Х
И цялото това чудо на фона на тези природни бедствия, които взимат жертви и почерниха толкова много домове, оставиха толкова много хора без покъщнина, без нищичко и какво – човекът, който е здрав и прав, работи, има къща над главата си, сигурно и семейство има, явно не се замисля, че по този начин може да се държи някой с неговия баща или дядо дори и това няма да му е приятно.
Ама защо питам аз нещо трябва да ни застигне лично, защо трябва да ни боли и да губим най-милото си, за да се осъзнаем и да бъдем поне малко човечни.
Толкова ли е трудно да не правим лошо…ако не искате да помагате, ми поне не пречете на околните ;(
От една страна ме е яд, от друга се радвам, защото все пак видях някакъв лъч надежда в очите на това дете, което самичко стана да помогне
Елизабета Велчевска, Фейсбук
